О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София, 29.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7829/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ст.Д. – пълномощник на Е. Х. М., против решение № 1675/01.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 4547/2012 год.,с което е потвърдено решение от 03.08.2012 г. по гр.д. № 6502/2010г. на Софийски градски съд,с което касаторът е осъден да заплати на К. М. Е. на основание чл.240,ал.4 ЗЗД сумата 120 000 лв.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на предявяване на иска – 2.06.2010 год. до окончателното изплащане и разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно доказателствената тежест за установяване на факта за сключване на договора за заем и предаването на паричната сума в размер на 120 000 лв.,предвид обстоятелството,че договора за заем е реален договор по своя характер,както и вида на провежданото доказване на този факт; относно доказателствената сила в конкретния случай на сключения договор за учредяване на договорна ипотека по отношение реалното предаване на сумата от 120 000 лв.;относно доказателствената сила на приложената по делото разписка за получена сума в размер на 130 000 лв. от 15.05.2009 год.,както и по отношение на въпроса,дали разписката издадена непосредствено след сключването на договора за предоставяне на заем има по своята същност характер на обратен документ.Позовава се на решение № 69/24.06.2011 год. по гр.д.№ 584/10 год. на ВКС,ІІІ гр.о.
Ответната страна , чрез пълномощника си представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,а с оглед обхвата на обжалване и допустимо.Поради съвпадане на формираната фактическа обстановка и твърденията във въззивна жалба е препратил на основание чл.272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд,но е изложил и собствени,като е приел следното : Предаването на заетата парична сума от 120 000 лева по договора се установява, както от точка 2 от сключеното между страните съглашение, в което изрично е записано, че пълният размер на заетата сума е предоставен на заемателя , преди подписване на обсъжданото споразумение, така и от н.а. № 55, том I, рег.№ 3843, дело № 49 от 2009г. на нотариус с рег.№ 265 за учредяване на ипотека,в който изрично е записано, че К. М. Е. е дал в заем на Е. Х. М. сума в размер на 120 000 лева ,съгласно сключен между тях договор за заем и за обезпечаване връщането на тази сума М. учредява в полза на заемодателя втора по ред ипотека върху неурегулиран поземлен имот с площ от 946 кв. метра, находящ се в землището на [населено място], С. община – район П., местност „в.з. Л.“, съставляващ имот планоснимачен номер 2684, попадащ в кадастрален лист Г-9-6-А,като истинността на нотариалният акт не е оспорена.Съдът е направил извод,че ответникът,сега касатор прави смесване между две различни основания за нищожност, каквито са липса на основания и привидност на един договор,независимо, че са уредени в една и съща алинея на чл.26 от ЗЗД. Основанието е условие за действителност само на каузалните сделки и е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставяне на имуществената облага,докато един договор е привиден, когато страните по него са постигнали съгласие, че не желаят неговото правно действие и последици. Съгласието на страните, че не желаят действието на сключения договор, което съгласие не става достояние на третите лица трябва да е материализирано в писмен документ, наричан обратен документ (contre lettre), който може да се даде преди, едновременно или след съставяне на волеизявлението, което е станало достояние на третите лица,което в случая е недоказано,тъй като нито едно от събраните писмени доказателства няма характер на обратно писмо, което да установява недвусмислено и ясно наличието на привидно и прикрито съглашение между страните. Безспорно е,че между страните – бивши съдружници са съществували активни делови отношения,поради което разписката от 15.05.2009г., с която К. М. Е. е заявил, че е получил от Е. Х. М. сума в размер на 130 000 лева, представляваща сума по паричен заем, предоставен по договор за паричен заем от 15.05.2009г. ,касае друго правоотношение между страните, различаващо се по основание и размер на престацията от правоотношението предмет на настоящето дело.Освен това разписка от 15.05.2009г. няма и съдържание на обратно писмо, което да прави поне вероятно твърдението , че сключеният между страните договор за заем от 14.05.2009 г. е привиден, а от там и нищожен.
Достъпа до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280,ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси.В настоящия случай не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо,поради което не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.Аргументацията за липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на основанията по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че правното разрешение в обжалваното решение е в синхрон с представената константна практика на ВКС ,според която съществуването на договор за заем следва да се установи от страната,която търси изпълнение по него.Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване,както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна,така и предаване на обещаната сума.Ответникът установява възраженията си срещу това вземане,като последните могат да бъдат както абсолютни,касаещи формата и/или съдържанието на изпълнителното основание,така и лични,свързани с конкретните отношения длъжник – кредитор .Договорът за заем се счита за сключен от момента,в който заемодателят даде,а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието на сделката,тъй като фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена при безспорно наличие на съгласие.Договорът за ипотека доказва обезпеченото вземане в зависимост от документираните волеизявления,но само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение,не доказва предаването на парите в собственост на заемополучателя,съответно съществуването на договор за заем.Следва да бъде посочено и това,че възражението за непредаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя се прави за първи път пред въззивната инстанция,при поддържано в първоинстанционното производство възражение за привидност на договора за заем.
При този изход на спора касаторът дължи направените от ответника в настоящето производство разноски в размер на 600/шестстотин /лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1675/01.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 4547/2012 год.
ОСЪЖДА Е. Х. М.,ЕГН [ЕГН] да заплати на К. М. Е. разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: