4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1006
С., 07.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 830 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. А., против решение № 6 от 17.03.2011 г., постановено по т.д. № 46 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение № 193 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 525/2010 г. на РС-Разград и е постановено друго за признаване за установено на основание чл.53, ал.2 З. по отношение на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], че към момента на изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изп.директор на А., погрешно е заснета кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори * и *, представляващи съответно УПИ * и УПИ * по ПУП, одобрен със Заповед № 3633/18.11.2005 г. и че [фирма], [населено място] е собственик на имот с площ * кв.м., който е включен като част от УПИ * по ПУП, одобрен със Заповед № 3633/18.11.2005 г., която част е защрихована с черен цвят в скицата, приложена към заключението на вещото лице на л.58 от въззивното дело и съставлява неразделна част от решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е очертал предмета на спора според твърденията на страните – ищецът твърди, че частта с площ * кв.м., защрихована с черен цвят в скицата на вещото лице, намираща се между неговия имот и този на [фирма] В., е негова собственост, позовавайки се на прехвърлителния ефект на продажбените сделки, извършени с НА № *, т.*, рег. № *, дело № * от *г. и НА № *, т.*, рег. № *, дело № */*г. Ответникът [фирма] В. оспорва твърдението на ищеца, като заявява, че той е придобил собствеността върху спорната част по силата на изтекла в негова полза 5 – годишна придобивна давност, позовавайки се на извършената апортна вноска в капитала на дружеството, направена от [фирма] Р.. В същото време имотната граница между тези два имота е променена с одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на А.. Прието е, че за [фирма] е налице правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл.53 ал.2 З., чиято допустимостта се обуславя и от обстоятелството, че е инициирана административна процедура с молба вх. № ТУ – 03 – 177/18.01.2005 г. за поправка на кадастралната карта, но актът за грешки не е подписан от всички заинтересовани лица /видно от становището на лицензиран оценител на лист 11 от първоинстанционното дело/. Проследявайки основанията, на които всяка от страните претендира своето право на собственост, съдът е приел, че спорната част от * кв.м. е собственост на [фирма], което е закупило двата УПИ * и ХІ * последователно през * г. и * г. с включената в тях част, защрихована с черен цвят по скицата на вещото лице, като по регулационните планове от 1991 г. до 2005 г. тази част е принадлежала към посочените два урегулирани поземлени имота. От друга страна двамата ответници [фирма] Р. и [фирма] В. не се легитимират като собственици върху спорната площ от * кв.м. с представените от тях документи за собственост – констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен през 1991 г. в полза на АФ„Б.”, Р., не включва тази част от имота и това се установява при проследяването на движението на границите в заключението на вещото лице и приложената към него скица. Същото се отнася и до решението, постановено по ф.д. № 277/2003 г. по описа на ОС Варна – по силата на внесената апортна вноска, през 2003 г. [фирма], [населено място] е станал собственик на УПИ * в кв.* по плана на [населено място] във вида му от 1991 г., т.е. без процесните * кв.м.
Във връзка с възражението на [фирма], [населено място] за изтекла в негова полза придобивна давност, съдът е проследил нормативната уредба и е приел, че съгласно чл. 59 З. (отм.), в редакцията, действала до 1.01.2001 г., реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност, поради което независимо, че в периода от 1991 г. до 1.01.2001 г. [фирма] Р. е осъществявал владението върху процесната част, този ответник не е придобил собствеността върху нея по силата на изтекла придобивна давност. В периода от 1.01.2001 г. този придобивен способ е възможен, но само ако реалната част отговаря по площ и лице на изискванията за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, като в разглеждания случай спорната част от * кв.м. има изискуемата по закон площ, но няма лице към улица. Следователно не са налице предпоставките на закона за придобиване на частта от * кв.м. по давност от [фирма] Р.. По същите причини и [фирма] В. не е придобил частта от имота нито по силата на 5 – годишната кратка давност (още повече, че с внасянето на земята като апортна вноска тази част не е включена във внесения имот), нито по 10 – годишна давност, присъединявайки предходно владение на своя праводател.
За неоснователно е прието и възражението на ответните дружества, че самият факт на влизането в сила на Заповед №1526/28.03.2005 г., а впоследствие и на Заповед № 3633/18.11.2005 г. /с първата по искане на ищцовото дружество е одобрен проект за изменение на З., като трите закупени от [фирма], [населено място] УПИ са обединени в един УПИ, но границата на новия имот е преместена по съществуващата ограда и по този начин спорната част от имота е преминала в УПИ *, собственост към този момент на [фирма], [населено място] и е останала в това положение и при последващото изменение на плана, одобрено с втората заповед/ води до промяна на процесната имотна граница. Изложени са съображения, че при действието на ЗУТ, приложим при влизане в сила на двете заповеди плана няма отчуждително действие и съгласно § 22 т.1 ПЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на дължимите суми по договорите по чл.17 ал.3 от с.з., когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. В настоящия случай страните не са уредили регулационните отношения помежду си и плащания за придадената част няма, а следователно регулацията не е приложена и не е породила отчуждителен ефект. Липсва и съгласие за изменение на плана съгласно чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ чрез изместване на границата, тъй като заявлението № ТУ – 05 – 5178/3.11.2004 г. на [фирма], въз основа на което е допуснато изменението на застроителния и регулационен план, е подадено с искане за обединяване на собствените му три парцела и не съдържа искане за изменение на спорната граница.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло преповтаря касационната жалба като в него липсват ясно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е довод за недопустимост на иска, тъй като не е доказано, че е инициирана административна процедура за поправка на кадастралната карта. Довода не намира опора в данните по делото, доколкото в писмения отговор и при новия доклад по делото след поправката на нередовната искова молба липсва оспорване на обстоятелството, че е налице административна процедура за поправка на кадастралната карта.
Останалите доводи са, че регулационната граница между двата имота, одобрена със заповеди от 1991 г., 1997 г. и 2001 г. не е приложена, имотната граница е станала регулационна с изменението на плана през 2005 г. и неправилно съдът е приел, че искането за това изменение не съдържа искане за изменение на спорната граница, тъй като към заявлението се прилага скица с предложението за изменение и в случая това е направено по заявление и предложен от ищцовото дружество проект, а след като изменението е направено по искане на заинтересованите собственици и заповедта за изменението на плана не е обжалвана, то новата регулация се счита за приложена и регулационните граници получават значението на имотни граници и липсва възможност да се иска установяване на грешка в кадастралната основа. Твърди се и, че безспорно е установено, че спорните * кв.м. влизат в имотните граници на ответника от момента на закупуването на имота през 1991 г., владени са без противопоставянето на ищца и са придобити по давност. Тези твърдения са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, но от тях не може да бъде уточнен правен въпрос, относим към изхода на настоящия правен спор, спрямо който да се прецени налице ли е противоречие с ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК, представеното решение по чл.290 ГПК и решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм., а следователно не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 17.03.2011 г., постановено по т.д. № 46 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: