О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1007
София, 14.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември……………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 2563/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си Д. Ц., е подало касационна жалба срещу решение от 08.11.2012 година по гр.д. N 10651/2012 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.06.2012 г. по гр.д. № 33631/2011 г. на Софийския районен съд, 46 състав в частта, с която са уважени искове на Р. С. А. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение до размер на сумата 2936, 75 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Р. С. А. от София чрез пълномощника си адв. Цв. Томов от АК-София, оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос, който да бъде обсъден в контекста на цитираното от касатора допълнително основание. В него е посочено, че „в конкретния случай с г-н А. съдът неоснователно и неправилно приема, че той попада под защитата на чл.333 от Кодекса на труда и този факт е в пълно противоречие както с изискванията на закона, така и с практиката на съда” т.е. поддържа се оплакване за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК води до предвидената в закона последица – недопускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По приложението на чл.333, ал.1, т.3 КТ има дългогодишна и последователна практика, която се съблюдава от съдилищата. Ето защо при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице както основно, така и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.11.2012 година по гр.д. N 10651/2012 година на Софийски градски съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.