О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 20.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 200 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 02.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 759 /2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 14.07.2010 г. по гр.д. № 1709 / 2010 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която са уважени искове на В. Й. К. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед от 21.04.2010 г. на основание чл.328,ал.1,т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността „счетоводител” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225,ал.1,т.3 КТ в размер на 1,485.26 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, и в частта, с която това решение е отменено в частта по същия иск за разликата от 1,485.26 лева до 3,531 лева и искът е уважен в този размер, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. Й. К. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
Наведените основания за незаконосъобразност на уволнението са за незаконосъобразност на съкращаването в щата и за незаконосъобразност на извършения подбор, ищцата твърди, че има висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър със специалност „счетоводство и контрол” и професионална квалификация „икономист” и магистър със специалност „стопански и финансов контрол” както и че е получила сертификати от курсове за повишаване на квалификацията и.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е обсъдил приложението на чл.329 КТ по въззивна жалба на [фирма] и е приел, че не е доказана законосъобразността на извършения подбор, т.к. критериите за оценяване работата на служителите в счетоводството не почиват на обективизъм – че според свидетелските показания на главната счетоводителка, която има най-преки, непосредствени и продължителни впечатления върху работата на ищцата, но не е участвала в подбора поради отпуск, ищцата има отлични професионални качества и по-добри професионални умения в сравнение с другите счетоводителки, а и поради това, че само ищцата и още една оперативна счетоводителка имат висше образование, а другите две – средно (по критерия „квалификация”).
От изведените от жалбоподателя правни въпроси обуславящ е материалноправният въпрос по приложението на чл.329,ал.1 КТ „подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре”.
По този въпрос въз основа на определение № 106 /20.01.2011 г. по гр.д. № 1177 /2010, ВКС, ІV г.о., с което са установени три вида противоречиви разрешения на изведения въпрос в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е образувано т.д. № 3 /2011 г., по което до момента няма постановено тълкувателно решение. ъгласно т.2 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС това представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване и за спиране на производството по настоящото дело.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 759 /2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., в обжалваната част по исковете по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ.
Спира производството по гр.дело № 200 /2011 г. на ВКС, ІV г.о.. до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.