6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
гр. София, 29.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3106 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника – А. „М.” към М. на ф. [населено място] срещу решение № V – 9/31.01.2013 г. по в.гр.дело № 2335/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1463/29.10.2012 г. по гр.дело № 8446/2011 г. на Бургаския районен съд. С последното е признато за незаконно уволнението на К. Д. К., извършено със заповед № 4001/12.08.2011 г. на Директора на А. „М” и е отменена посочената заповед. Ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението „старши митнически специалист” в М. Б., А. М. към М. на ф. и е осъдена А. М. да заплати на ищеца сумата 3505.50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 15.08.2011 г. до 15.02.2012 г. заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2011 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението е поставен правния въпрос – когато се извършва уволнение, поради съкращаване на щата, закрива се изцяло обособено звено/МП”Н./ и съкращаването на щата се отнася до единствената по естеството си трудова функция – щатна длъжност, както е в настоящият случай, длъжен ли е работодателят при съкращаване на щата да упражни правото си на подбор, за да е законосъобразно уволнението, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата К. Д. К., чрез адв. М. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. Д. К. със заповед № 4001/12.08.2012 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че между ищеца К. К. и А М. [населено място] е възникнало валидно трудово правоотношение след отмяна на предходно уволнение с влязло в сила съдебно решение № 884/06.12.2010 г. по гр.дело № 735/2010 г. на Бургаския районен съд. Ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „старши митнически специалист” в М. Б.. Възоснова на допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение № 733/25.01.2011 г., сключено между директора на А. М. и ищеца до датата на уволнението същият е заемал длъжността „старши митнически специалист” в М. пункт „Н.” М. Б..
Със заповед № 4001/12.08.2011 г. на Директора на А. М. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328,ал.1,т.2, пр.2-ро КТ, и във връзка с чл.335,ал.2,т.3 КТ, заповед № ЗМФ – 954/10.08.2011 г. за закриване на МП”Н.” в М. Б., заповед № ЗАМ-435/12.08.2011 г. на Директора на А. М. и длъжностно разписание на М. Б. в сила от 15.08.2011 г. при неспазено едномесечно предизвестие за което работодателят наредил изплащане на обезщетение по чл.220,ал.1 КТ.
Прието е, че преди прекратяване трудовия договор на ищеца не е извършван подбор по чл.329 КТ от работодателя. Според съда работодател е Агенция Митници, представлявана от нейния директор. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.7 ал.1 от ЗМ, според които митническата администрация е централизирана административна структура, която е организирана в А.”М.” към МФ със седалище [населено място] и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Прието е, че структурата на А. „М.” е регламентирана в чл.7,чл.8 и чл.9 от ЗМ и включва Централно митническо управление и митници, че митницата е структурирана в Териториално митническо управление и митнически бюра и – или митнически пунктове. Според съда правомощието да открива и закрива митници,митнически бюра и пунктове е предоставено на М. на ф., а в правомощията на директора на А.”М” е да определя структурата и числеността на персонала на митниците в рамките на общата численост на персонала на агенцията. Прието е, че съобразно §1 т.25 от ДР на ЗМ законодателят е посочил,че митнически учреждения по смисъла на закона са Ц.,Т.,МБ и МП, като същите според съда нямат статут на юридически лица, съответно не им е предоставено право самостоятелно да наемат служители. Съдът е приел, че съобразно разпоредбите на действащия Устройствен правилник на А. М. директорът на А. М. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с всички служители на агенцията, като митницата е административно звено в структурата и е третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към М. на ф. Прието е, че според чл.34б от У. правилник на А. М. митницата е структурирана в Т.,МБ и МП, а Т. е организирано в обща и специализирана администрация, съответно дейността в МБ и МП се осъществява от специализираната администрация на Т.. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че митническите бюра и пунктове нямат и самостоятелна администрация.
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца, че митническият пункт представлява обособено самостоятелно звено в структурата на агенцията, поради което при закриването му работодателят няма задължение да извършва подбор по чл.329 КТ. Приел е с оглед разпоредбите, касаещи структурата, устройството и дейността на А. М. обосновават извода, че работодател на ищеца е директорът на А.М.. Според съда промените – ”закриване”,”сливане” и др., касаещи митническите учреждения, които представляват част от структурата на агенцията са организационни реформи, осъществени от един и същ работодател.
Като е взел предвид съдържанието на допълнителното споразумение от 25.01.2011г. и структурата на агенцията, регламентирана в устройствения й правилник и в Закона за митниците, както и разпоредбите на чл.66 ал.3 КТ съдът е направил извода,че мястото на работа на ищеца е М. Б., а работното му място е М. п.”Н.” към М. Б.. Изводът е обоснован и с представените от а. М. поименни щатни разписания на длъжностите на М. Б., в които са включени щатните бройки на служителите в митническите бюра и пунктове в [населено място], [населено място], [населено място], Н., [населено място] и др. С оглед на тези доводи съдът е приел, че закриването на М. п.”Н.” към М. Б. не представлява закриване на част от предприятие, а е структурна промяна, извършена от работодателя, довела до реално съкращаване на щата на а. „М”, което е видно от одобреното на 15.08.2011г. след закриването на митническия пункт „Н.” длъжностно разписание на А. „М” за м. Б..
Прието е от съда, че Митническият пункт”Н.” не представлява самостоятелна част от предприятието работодател и че закриването му по същността си представлява съкращаване на щата на А.„М.”, съответно в частност на М. Б., която е териториалното административно звено на агенцията. Прието е възоснова съдържанието на приложените по делото длъжностни разписания на А. „М” за митница Б., че по щат длъжността „старши митнически специалист” съществува и след съкращението в останалите незакрити МБ и МП, включително и в МП”П.-Ц”. Прието е, че съобразно приложените типови длъжностни характеристики за тази длъжност в различните МБ и МП не са установени съществени различия, с изключение на специфичните за всеки пункт задължения, които произтичат от вида стоки, които подлежат на митнически контрол и надзор и начина на транспортирането. Съобразно заключението на вещото лице по приетата СИЕ е прието за установено, че дейността по митнически контрол и надзор върху специфичните стоки – нефт и нефтопродукти, осъществявана в МП”Н.” не е преустановена, а след закриване на МП”Н.” се осъществява от МП”П.-Ц” от длъжностни лица, определени със заповеди на началника на М. Б., част от които заемат длъжности старши митнически специалист.
При тези съображения въззивният съд е направил извода, че преди уволнението на ищеца на основание съкращаване на щата, работодателят е следвало да извърши подбор по чл.329 КТ, тъй като длъжността „старши митнически специалист” по трудов договор макар и да е била единствена в МП”Н.”,тя не е била единствена по щатното разписание на А. М., съответно на М. Б., част от структурата на която е бил и закритият митнически пункт. Прието е, че в хипотезата на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 предл.второ КТ работодателят упражнява субективното си материално право на подбор, регламентирано в чл.329 КТ, което в тези случаи е задължително и става част от правото на уволнение. В тази част от решението съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно задължението на работодателя да извърши подбор между лицата, заемащи сходна длъжност на територията на М. Б.. Прието е, че в конкретния случай работодателят не е извършил подбор.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за незаконосъобразност на уволнението на ищеца К. К. със заповед № 4001/12.08.2011 г. и за основателност на исковите претенции по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ – последната за сумата 3 505.50 лв. обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 15.08.2011 г. до 15.02.2012 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.290,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос – когато се извършва уволнение, поради съкращаване на щата, закрива се изцяло обособено звено/МП”Н./ и съкращаването на щата се отнася до единствената по естеството си трудова функция – щатна длъжност, както е в настоящият случай, длъжен ли е работодателят при съкращаване на щата да упражни правото си на подбор, за да е законосъобразно уволнението. С въззивното решение съдът не е разрешавал така формулирания правен въпрос, съответно същият не е обусловил решаващите му правни изводи. Съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да посочи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението, като може само да го уточни и конкретизира. Според същото тълкуване Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С въззивното решение съдът е приел, че Митнически пункт „Н.” не представлява обособено звено в структурата на А. М. и в частност М. Б., че закриването на този митнически пункт, представлява по същността си съкращаване на щата на А. М., съответно на М. Б.. С оглед на тези изводи съдът е обосновал извода за задължението на работодателя на извърши подбор между всички служители на М. Б., които заемат сходни длъжности с тази, заемана от ищеца, включително и служители в Митнически бюра и Митнически пунктове. Следователно поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд без да се преценява наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № V- 9/31.01.2013 г. по в.гр.дело № 2335/2012 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2270/11.02.2013 г., подадена от ответника А. М. към М. на ф- [населено място], чрез М. Л. юрискосулт на М. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: