О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 29.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 293/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.И.Й. – пълномощник на Д. М. П., срещу решение № 290/30.10.2013г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 526/2013 год.,с което е отменено решение № 113/ 15.05.2013 г. по гр.д. № 55/2013г. на Радомирски районен съд и постановено ново,с което е отхвърлен иска на касатора против Л. С. Л. за заплащане на сумата 8 500 лв.,изплатена без правно основание,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2013 год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 ГПК по решаващия за делото материалноправен въпрос относно приложението на чл.55,ал.1 ЗЗД разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ПП № 1/1979 год.
Ответната страна ,чрез пълномощника си адв.Ст.Д. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че ищецът е дал сумата от 8 500 лв. на ответника, но не е установено, че последният е крайният получател на същата и съответно, че се е обогатил с факта на получаването й. т.е. не се установява такова разместване на блага, в резултат на което да се е достигнало до неоснователното обогатяване на ответника. Представеният по делото документ, наименован отчетна сделка е оспорен относно авторството. Документът е подписан от свидетеля Д., като в документа е посочено, че Д. е получил сумата от 8 500 лв. от ответника за лек автомобил „М.”. Доколкото проверката на документа по силата на чл. 194 , ал.1 ГПК, се извършва чрез сравняване с други документи, разпит на свидетели или чрез вещи лица, то с оглед показанията на свидетеля Д., потвърждаващи факта на получаване на сумата от него, съдът е приел, че оспорването не е доказано и този документ, наред с показанията на свидетеля установява по несъмнен начин , че краен получател на сумата не е ответникът, а трето за настоящия правен спор лице – свидетелят Д., а ответникът е действал от негово име и за негова сметка.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси.Аргументацията за наличието на основанието по т.1 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Приложената практика не е съпоставена с разрешенията във въззивното решение, за да се отрази, в какво според касатора се състои отклонението на въззивния съд от тази практика.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на основанията по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът дължи направените от ответника за настоящата инстанция разноски в размер на 300 /триста/лева.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 290/30.10.2013г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 526/2013 год.
ОСЪЖДА Д. М. П.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. С. Л. направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 /триста/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: