Определение №1007 от по ч.пр. дело №585/585 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 1007
 
                                    София, 04.08.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито  заседание на тринадесети юли  , две хиляди и девета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №1033/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. В. З. и З. Й. И. срещу решение №350 от 29.10.2008г по гр.дело № 1603/2006г. на Софийски градски съд в частта , с което е оставено в сила решение 13.03.2006г на Софийски районен съд , по отхвърлени до пълния предявен размер иск по чл. 59 от ЗЗД за ползите от недвижим имот и иск по чл. 45 от ЗЗД за увреждане на вещта, отхвърлен изцяло . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва,че въпросът за определянето на средномесечния пазарен наем за недвижим имот ,като база за определяне на размера на обедняването при иск по чл. 59 от ЗЗД във връзка с отнето ползване ,в случая е намерил несъответно на закона разрешение предвид определянето на този наем в занижен размер предвид лошото състояние на процесното жилище, за което състояние обаче е предявен иска по чл. 45 от ЗЗД и щетите са установени по размер . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3от ГПК се поддържа с оглед значението ,което има конкретното състояние на вещта при определяне на пазарния наем като средна величина .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
В случая въззивният съд ,въпреки констатираните щети в процесното жилище , е приел за недоказан иска за обезщетение на имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД поради това ,че не е установено именно ответникът да ги е причинил като ползувател на имота. Същевременно това състояние на вещта е обусловило преценка на размера , който е присъден по чл. 59 от ЗЗД в полза на собствениците за периода на ползване. Съществен с оглед точното прилагане на закона е въпросът за базата при определяне на вземането от неоснователно обогатяване с помощта на вещо лице ,когато средномесечния пазарен наем се отнася за недвижима вещ, претърпяла противоправно и вредоносно въздействие. Важен процесуален въпрос е и това каква е ролята на съда при поставяне на задача пред съответната експертиза,съответно каква доказателствена активност се изисква от заинтерсованата страна при попълване на делото с факти , който въпрос също следва да намери отговор при разглеждане на касационните оплаквания по същество.
Ето защо Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението на Софийски градски съд на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , предвид което
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Допуска до касационно обжалване решение №350 от 29.10.2008г по гр.дело № 1603/2006г. на Софийски градски съд
Оставя касационната жалба без движение
В едноседмичен срок от съобщението З. В. З. и З. Й. И. да внесат държавна такса 205лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top