О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1008
София, 14.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 2307/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. Л. И. и И. Г. К.-И., действащи като законни представители на Я. И. И., чрез пълномощника им адв. П. А. от АК-София, срещу решение № 408 от 05.11.2012 година по гр.д. N 587/2012 година на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен частично иск неимуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД. Поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от [фирма], к.к. А., област Д., чрез пълномощника адв. С. Д. от АК-В., срещу същото решение в осъдителната му част. Развива доводи за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – отменително основание чл.281, т.3 ГПК.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби.
І. Първоначалната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложенията на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в разрез със задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд – посочени са т. 7 на Постановление № 17/18.11.63 г. на ПлВС и решение по чл.290 ГПК № 151/12.11.12 г. на ВКС, IІ т.о. Въпросът е дали „дължимото при непозволено увреждане може да бъде намалено, не само когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, но и трети лица”. Искането е обосновано с твърдение, че съдът е приел наличие на съпричиняване в резултат на поведение на родителите на пострадало малолетно дете.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Твърдението, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед поведението на трети лица /родителите на пострадалото малолетно дете/ не се оправдава от фактическа страна. В мотивите на решението е посочено, че „с оглед възрастта си Я. не може да бъде носител на правнозначима вина, но НЕЙНОТО ПОВЕДЕНИЕ е в причинна връзка с вредоносния резултат – давенето, който би могъл да бъде осуетен при полагане на необходимия надзор и контрол от страна на двамата родители”. Приетото е в съгласие с посочените от касатора актове, както и с ТР №88/12.01.62г. ОСГК на ВС, с което е прието, че чл.51, ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Тази практика е постоянна и безпротиворечива.
ІІ. По насрещна касационна жалба от [фирма], к.к. А., област Д.: Същата е постъпила в срока по чл.287, ал.2 ГПК, но не следва да се разглежда, тъй като няма да се разгледа и касационната жалба – чл.287, ал.4 ГПК. Разноски по делото не се претендират и няма данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 408 от 05.11.2012 година по гр.д. N 587/2012 година на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.