О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
София, 30.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2368/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Н.Л. – пълномощника на Б. К. Ш. и К. Б. Ш., против въззивно решение № 1888/16.10.2013 г. по гр.д. № 1592/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 2.08.2012 г. по гр.д.№ 3278/2011 г. по описа на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от Б. К. Ш. и К. Б. Ш. срещу О. а. н. о. С. искове с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 26 566,22 лв. лихви върху сумата 659 759,40 лв. за периода 29.06.2010 год.- 8.11.2010 год.и върху сумата 164 939,85 лв. за периода 2.10.2010 год. – 8.11.2010 год.,както и на сумата 8 855,41 лв.лихви върху сумата 219 919,80 лв. за периода 29.06.2010 год.- 8.11.2010 год. и върху сумата 54 979,95 лв.за периода 2.10.2010 год. – 8.11.2010 год.,като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси-освобождава ли се инвеститорът от задължението си да преведе обезщетението на собствениците на отчуждения имот в момента,в който той преведе обезщетението по сметка на О.у.;дължимо ли е обезщетение по общите правила на чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от инвеститора и/или О. у. върху неизплатеното обезщетение за отчужден имот,по отношение на който няма спор за собственост и от кой момент;в случай на обжалване на размера на обезщетението/което в последствие е увеличено/ дължи ли се законна лихва по общите правила на ЗЗД върху първоначално определения размер,когато актът на МС е подлежал на предварително изпълнение и докато е приключила процедурата по обжалване средствата са били по сметка на инвеститора и/или О. у.,съответно – кой е длъжника,които са разрешени противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за изхода на спора и по които не е налице трайна практика на ВКС.Представя решение на ВАС.
Ответната страна ,чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата е приела,че отчуждаването настъпва след предварително и равностойно парично обезщетение,като имотът се счита за отчужден от датата,когато се изплати определеното обезщетение в заповедта по чл.34а,ал.2 ЗДС,съответно в решението по чл.34а,ал.1 ЗДС или в съдебното решение.В случая определеното обезщетение за отчуждения имот е било оспорено по размер,като спорът е приключил с окончателен акт на съда от 15.10.2010 год.,поради което е направен извод,че от този момент вземането на отчуждените собственици за обезщетение е било изискуемо и задължените за изплащането му лица биха могли да изпаднат в забава по отношение на изпълнение на задължението си.Към този момент не е бил налице спор за собственост относно част от отчуждения имот,тъй като същият е приключил на 24.09.2010 год.Следователно задължен да извърши плащането на полагащото се обезщетение е бил инвеститорът на обекта,съгласно изричното отбелязване в решението на МС за отчуждаване.Към този момент ответникът не е имал основание и правомощия да извършва плащане по реда на чл.39,ал.5 ЗДС,предвид липсата на визираните в нея предпоставки,съответно на задължение за това,поради което не е могъл да изпадне в забава,поради неточно изпълнение по време и не дължи обезщетение за твърдяното забавено изпълнение.
Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като представеното решение на ВАС не е относимо към това основание.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставените въпроси са разрешени в съответствие с константната практиката на ВКС,според която решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал.1 от ЗДС , представлява конститутивен по своя характер административен акт. В хода на съдебното му обжалване, изменяйки акта в оспорената част, съдът постановява решение, което има конститутивно действие. Решавайки спора по същество съдът , приемайки акта в тази част за незаконосъобразен, вместо административния орган, решава въпроса относно цената на имота, респ. относно обезщетението , полагаемо се на отчуждените собственици. На практика влязлото в сила съдебно решение замества незаконосъобразното волеизявление на административния орган. След влизане в сила на решението за отчуждаване и определяне на обезщетението, то става изпълнително основание относно дължимото парично обезщетение, а изпълнението се дължи спрямо адресата на административния акт.Основание за отмяна на административен акт за отчуждаване е налице, в случаите, когато в продължение на 6 месеца от влизане в сила на решението по чл.34а,ал.1 ЗДС в полза на собствениците не е извършено обезщетяване. Отчуждаването е придобивен способ в полза на държавата, като правото на собственост върху отчуждавания имот се прехвърля от патримониума на физическото (или юридическото) лице в този на държавата на датата, на която се изплати определеното в заповедта или решението на МС или определеното със съдебно решение обезщетение по чл.39,ал.5 ЗДС, като с редакция от 2010г. разпоредбата е заменена с въвеждане на задължението това плащане да се извършва чрез превод по сметка на правоимащите. До момента на превеждане на обезщетението държавата не е придобила собствеността, макар че може да е завзела имота, т. е. да осъществява фактическата власт върху него. В този случай в нарушение на закона държавата лишава собственика от правото му да ползва имота си, което подлежи на обезщетяване по гражданско -правен ред. Съгласно чл.39,ал.4 ЗДС обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл.34а, ал.1, в заповедта на областния управител по чл.34а, ал.2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите. От законовите разпоредби е видно, че по отношение на изплащане на сумата не е предвиден срок, в който това да стане, т.е. няма и не може да бъде установен моментът, в който това задължение става изискуемо. В тази връзка способът за защита на гражданите в случай на неплащане е възможността за отмяна на отчуждаването, в случай, че не е изплатена сумата, определена в заповедта за отчуждаване.Задължение за заплащане на обезщетението принадлежи на инвеститора, а не на О. у. като представител на Държавата. Когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, обезщетението се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител ,като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Настоящия случай не е такъв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1888/16.10.2013 г. по гр.д. № 1592/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: