3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
С., 24.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 322 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 524 от 31.10.2011 година по гр.д. № 436/2011 година на Русенски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 49 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните врежи на [фирма], предявен от И. П. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място], осъдено да заплати сумата 24150 лева, съставляващи обезщетение за прекъсване на токоподаване за периода от 05.03.2008 г. до 31.10.2009 г. В решението е прието за установено, че ищецът е собственик на имот в [населено място], Р. област, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника. На 05.03.2008 г. токозахранването на ползвания от ищеца имот е било преустановено от ответника и възстановено на 31.10.2009 г. Прекъсването е било по вина на ответника – поради неизправност на измервателно средство, за поддръжката и изправността на което е отговаряло дружеството. Прието е, че при така установените факти ответникът дължи обезщетение по силата на чл. 49 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните врежи; че ползувателят не е бил длъжен да уведомява дружеството ответник за оставането без ток поради това, че захранването е било прекъснато от служители на ответника, както и че обезщетението е дължимо за целият период на прекъсването на електрозахранването, тъй като клаузата по чл. 49, ал.2 от Общите условия, предвиждаща времево ограничение на обезщетението е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.16 ЗПП, поради което на основание чл. 146, ал.1 ЗПП следва да счита за нищожна – неприложима в отношенията между страните.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че е налице противоречива практиката на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос нищожна ли е клаузата, въвеждаща времеви ограничения за претендиране на права от неизпълнение. Приложено е решение № 220 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 7812/2008 г. на Варненски районен съд, в което времевите ограничения по Общите Условия на [фирма] за реализиране от страна на потребителя на права от неизпълнение са признати за валидни. Въведени са и доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса ползва ли се от защитата на ЗПП лице, което няма качествата на потребител по определението на Директива 93/13/Е. на Съвета на Европа и приложима ли е разпоредбата на чл. 113 ГПК за лице, което няма качества на потребител по регламентираното определение за потребител от Директивата.
Ответникът по касационната жалба И. П. Г. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Към отговора са приложени решение от 12.02.2010 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 1072/2008 г., потвърдено с решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 243/2010 г., в които е прието, че клаузите по чл. 48, ал.2 и чл. 49, ал.2 от Общите условия на от [фирма] са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПП, съответно нищожни на основание чл. 146 ЗПП. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Противоречивата съдебна практика по материалноправния въпрос относно валидността на клаузите, уреждащи времеви ограничения за реализиране права на потребителите по Общите Условия на [фирма] са разрешени с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на Върховния касационен съд – решение № 131 от 10.09.2012 г. по т.д. № 1036/2010 г. на ІІ т.о. ВКС, съгласно което клаузите по чл. 48, ал.2 и чл. 49, ал.2 от Общите условия са неравноправни по смисъла на чл. 143 З.; ограничението на правата на потребителите се изразява в това, че установените в клаузите 90-дневни срокове /с изтичането на които се погасява правото на потребителите да претендират обезщетение за неизпълнение на конкретни задължения от доставчика на ел.енергия/ са по-кратки от установеният в закона тригодишен давностен срок за подобен вид вземания; противоречието на посочените две клаузи с императивната норма на чл.111 б.”б” ЗЗД е достатъчно основание за определянето им като неравноправни и за прогласяване на тяхната нищожност. Прието е, че нищожността на същите произтича и от противоречието им с нормата на чл.113 ЗЗД, въвеждаща забрана за скъсяване или удължаване на установените от закона давностни срокове. В този смисъл е и действуващата съдебна практика на Върховния касационен съд, изразена в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно времеви ограничения на правата на потребителите в Общите Условия на [фирма] – решение № 160/15.12.2011 год. по т.дело № 1072/2010 год., ВКС, ТК, І т.о.; решение № 207/24.01.2012 год. по т.дело № 580/2011 год., ВКС, ТК-ІІ т.о., с която практика са съобразени и изводите, формирани в обжалвания съдебен акт.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите ползва ли се от защитата на ЗПП лице, което няма качествата на потребител по определението на Директива 93/13/Е. на Съвета на Европа и приложима ли е спрямо такова лице разпоредбата на чл. 113 ГПК. Като абонат на ответното търговско дружество, ищецът има качеството на „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР ЗПП, в който закон е транспонирана Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в договори между продавач или доставчик и потребител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.01.2012 г. с адвокат Д. И. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 от 31.10.2011 година по гр.д. № 436/2011 година на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. П. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: