5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 12.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3435/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №382/29.10.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№3620/08.5.2018 г., подадена от ТП „Държавно горско стопанство – Дупница“ – [населено място], област К., против въззивно решение №71/03.4.2018 г. по гр.д.№109/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд,г.к., с което е потвърдено решение №27/19.01.2018 г. по гр.д.№2193/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, II г.о., с което са уважени предявените от Г. С. С. от [населено място], област К., против ТП „Държавно горско стопанство – Дупница“ – [населено място], област К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че исковете за основателни по следните съображения:
„Нито от представения протокол, нито от останалите доказателства – за установяване на авторството на дисциплинарното нарушение и обстоятелствата по извършването му, може да се приеме за доказано извършването на дисциплинарно нарушение обуславящо налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание.
Наличието на строителна дървесина, не може да се свърже с противоправни действия на служителя Г. С. по добив на строителна дървесина в горските територии или извън горските територии, при съобразяване на свидетелски показания – свид. Ц. и Л., от които се установява, че подобно процедиране не е изключение и предвид показанията на свид.Д. Х., установяващ, че това не е и недопустимо.
Тезата му, че е възможно тази дървесина да е добита и натоварена по- късно звучи убедително за докладчика по делото, предвид показанията на свид.Е. Д. и разколебава доказването от насрещната страна.
Съгласно чл.189 ал.1 КТ: При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Първоинстанционният съд е обосновал решението си именно с несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението.
Решението следва да бъде потвърдено.
Ръководителят – обжалващ решението, не изтъква никакви доводи срещу твърденията и доказателствата на негови служители, за допускани в установения, законен и утвърден от ръководителя ред отклонения.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се поставят следните въпроси:
1.При определяне тежестта на извършеното нарушение може ли да се вземе предвид образуваното предварително производство за извършено деяние по чл.311, ал.1 НК ? и 2. Какви са критериите относно определяне на тежестта та извършено дисциплинарно нарушение, касаещо уронване доброто име на предприятието и злоупотреба с доверие на работодателя относно тежестта на извършеното нарушение при налагане на дисциплинарно наказание?
По-нататък в изложението се сочат конкретни факти за които касационният жалбоподател счита, че са налице основания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Като основание са допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и правната норма на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. Прилагат се и две решения на ВКС и едно на ШнОС.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. С. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси, а именно „При определяне тежестта на извършеното нарушение може ли да се вземе предвид образуваното предварително производство за извършено деяние по чл.311, ал.1 НК ?“, е неотносим към спора, тъй като изводи на окръжния съд по такъв въпрос не са налице, а същият не е поставян нито в отговора на исковата молба, нито като оплакване във въззивната жалба.
Вторият от поставените въпроси, а именно: „Какви са критериите относно определяне на тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, касаещо уронване доброто име на предприятието и злоупотреба с доверие на работодателя относно тежестта на извършеното нарушение при налагане на дисциплинарно наказание?“ е бланкетен, тъй като касационният жалбоподател не е посочил във връзка с кои изводи на въззивната инстанция го поставя.
По третият въпрос, за наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, обжалваното решение също не следва до бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. В основанието по чл..280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Решаващият извод на въззивния състав е, че част от претендираната сума се дължи, тъй като част от документите, на които работодателят основава плащането си не носят подписа на работника, установено от приетата от първоинстанционния съд съдебно-графологическа експертиза.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№3435/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №71/03.4.2018 г. по гр.д.109/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд,г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: