О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 101
София, 28.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари…………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5773/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[община], представлявана от кмета Д. Н., е подала касационна жалба, приподписана от юрск. С. Д., срещу решение № ІV-56 от 09.06.2014 година по гр.д. № 588/2014 година на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 194 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 6104/2012 г. на районен съд – Бургас, като са уважени искове на А. Г. Я. от [населено място] срещу касатора за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.02.2009 г. – искове с правно основание чл.200 КТ. Касаторът поддържат, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата А. Г. Я. от [населено място] оспорва жалбата с писмен отговор, изготвен от пълномощника й адв. Д. П. от АК-Б.. Счита, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В касационната жалба се съдържа въпроса „Следва ли, спрямо ищец по трудов спор да се приеме, че срокът за подаване на исковата молба тече от друга дата, различна от тази, регламентирана в разпоредбата на ал.2, т.2 на чл.358 от КТ в конкретния случай 01.02.2009 г. – деня на настъпване на инцидента” и по-нататък „..дали е следвало да се приеме, че обезщетение за ищцата се дължи от момента на събитието или правото й е обвързано с други фактори или причини от такова значение, че да изключат приложното поле на цитираната норма и обвържат фактическия състав с наличието на съпътстващи документи, които да докажат принадлежността й към определена група искове?” Макар и неясно формулиран от съдържанието на касационната жалба става ясно, че спорният въпрос, който е от решаващо значение за делото, е свързан с началото на давностния срок по чл.358, ал.2, т.2 КТ при искове за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл.200 КТ.
В касационната жалба не е посочено на кое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване. Липсва дори общо позоваване на някоя от хипотезите на текста. Поддържа се, че от отговора на въпроса зависи правилното решаване на делото, но няма обосновка защо трябва да се допусне обжалването – защото приетото във въззивното решение е в разрез със задължителна практика на ВС и ВКС или е налице противоречива практика на съдилищата. Не е посочена и представена такава практика. Няма и доводи за липса на съдебна практика по поставения въпрос или за необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за настоящото производство, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 400 лева.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № ІV-56 от 09.06.2014 година по гр.д. № 588/2014 година на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Я. от [населено място] разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /четиристотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.