Определение №101 от 4.4.2017 по ч.пр. дело №367/367 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

гр. София, 04.04.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 367/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Кмета на Столична община срещу разпореждане, без дата по гр. дело № 1789/2016 г. на съдия в Софийски апелативен съд /САС/.
Ответникът по частната жалба – И. М. Б. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С цитираното по – горе разпореждане е върната подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба с вх. № 12047/18.08.2016 година. Този резултат е обоснован с неизпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на жалбата относно основанията за допускане на касационно обжалване. В разпореждането е изложено, че касаторът не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища, както и изрично бил заявил, че няма да представя тази съдебна практика.
ВКС в настоящия си състав констатира следните обстоятелства по делото:
След постановяване на въззивното решение от САС – решение № 1480 от 13.07.2016 г. по гр. дело № 1789/2016 г. на 10 състав на гражданско отделение, с което въззивната инстанция се е произнесла по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу настоящия касатор от И. М. Б., като е присъдила допълнително сумата 10000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.05.2014 г. и е присъдила допълнително разноски в полза на ищеца, а е потвърдила първоинстанционното решение № 849 от 28.01.2016 г. по гр. дело № 10186/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца – 1906.66 лв., Столична община е подала касационна жалба. Същата жалба с вх. № 12047 от 18.08.2016 г. е оставена без движение с разпореждане, без дата, постановено от съдия в САС с указания в едноседмичен срок от връчването на препис от разпореждането, жалбоподателят да отстрани нейните нередовности, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебна практика с преписи за връчване на другата страна. Препис от разпореждането е връчен на Столична община на 06.10.2016 г. На 13.10.2016 г. касаторът е представил молба, в която са изложени твърдения за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на САС касационната жалба е върната, въз основа на мотиви, изложени по – горе.
Разпореждането е неправилно.
Изложените в предхождащият го по чл. 285, ал. 1 ГПК съдебен акт мотиви са непълни и не са достатъчно ясни. В мотивите е възпроизведено съдържанието на две разпоредби – чл. 280 и чл. 284 ГПК, като е посочено, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, без да бъде отразено, кое от изискванията се има предвид, а едва в диспозитива е дадено указание до касатора да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В молба вх. № 14355/13.10.2016 г. са изложени въпросите, по които според касатора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на други съдилища и които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Администриращият съд трябва да върне касационната жалба, когато е налице бездействие на страната – същата не е представила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с мотивиране на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки дадените ясни и пълни указания за това, направени по надлежния ред – чл. 285, ал. 1 ГПК. В случая указанията не са пълни. Освен това касаторът е подал молба в отговор на указанията да посочи основания за допускане на касационно обжалване. Преценката, дали по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси и дали допълнителните основания за допускане на касационен контрол са мотивирани е от компетентност на ВКС. Поради това администриращият съд не може да преценява наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно вследствие на преценка за липсата им да върне касационната жалба, както в случая е процедирал САС. Приетото от администриращия съд правно разрешение е в нарушение на закона.
Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е неправилно, същото разпореждане трябва да се отмени, а делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане на Софийски апелативен съд по гр. дело № 1789/2016 г., с което е върната касационна жалба вх. № 12047 от 18.08.2016 г., подадена от Кмета на Столична община.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top