10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 19.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6845 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 20.06.2014г. по в.гр.д.№515/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете да се признае за установено по отношение на С. К. П. и С. С. П., че С. К. С. е собственик по наследство от Р. Т. П. на ? ид.част от апартамент №3, находящ се на ІІ етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1994.1.3 и на гараж №1, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1994.1.12, както и исковете за предаване владението и са оставени без уважение исканията за отмяна на констативен нотариален акт №33, том 2, дело №438/1981г., издаден по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, с който С. К. П. е признат за собственик на тези недвижими имоти и н.а.№2, том 7, рег.№4605, дело №1077/2007г. на Службата по вписванията при АВ-П., с който е сключен договор между С. К. П. и С. С. П. за покупко-продажба на същите недвижими имоти.
В изложението към подадената от С. К. С. касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, като при преценката им съобрази научните, логическите и опитните правила, разрешен в противоречие с решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. по описа на ВКС;
· За задължението на съда да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички относими по делото доказателства, разрешен в противоречие с решение №554/14.02.2011г., постановено по гр.д.№1163/2010г. по описа на ВКС;
· Допустимо ли е и поражда ли правни последици нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, издаден от нотариус за снабдяване на лице, което не е включено в окончателен разпределителен протокол за собствениците на Ж. по чл.35, ал.1 ЗЖСК на член-кооператорите, без прилагане на други документи, с които се изменя съдържанието на протокола в частта на правоимащите лица и в противоречие с представените документи в нотариалното производство, описани изрично в акта;
· Предвид императивния характер на изискването за вписване на всички документи в акта, послужили за придобиването на вещното право и оповестителното им действие с правни последици спрямо трети лица;
· Протоколното решение по чл.16, ал.1 ЗЖСК дерогира ли, респективно променя ли субекта на вещното право, обективиран в окончателния разпределителен протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК и заповедите по чл.98 и чл.100 ЗТСУ/отм./ и по-специално, когато не е налице нотариална заверка на подписите, съгласно чл.16, ал.2 ЗЖСК, разрешен в противоречие с решение №424/25.03.2013г., постановено по гр.д.№100/2012г. по описа на ВКС;
· Решението по чл.16, ал.1 ЗЖСК, влязло в законна сила, без да е налице декларация по чл.12 и одобрение от административния орган по чл.13 ЗЖСК, попада ли в хипотезата на чл.30, т.1 ЗЖСК;
· Молбите по чл.16, ал.2 ЗЖСК без нотариална заверка на подписите, могат ли да произведат валидно правно действие по прехвърляне на членски права между член-кооператор, придобил права по чл.10, т.1 във вр. с чл.95 ЗТСУ и трето лице-син;
· Допустимо ли е трето лице да придобие членски права от член-кооператор, придобил права по чл.10, т.1 във вр. с чл.98 ЗТСУ, без да е проведена процедурата по чл.102 ЗТСУ, която се явява специална норма спрямо процедурата по чл.16 ЗЖСК;
· Протоколното решене по чл.16 ЗЖСК дерогира ли окончателния разпределителен протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК и заповедите по чл.98 и чл.100 ЗТСУ/отм./;
· Когато промяната по отношение на субекта на вещното право касае член-кооператор по право и негов низходящ, по кой ред се извършва тази промяна – по чл.16 ЗЖСК или по чл.102 ЗТСУ/отм./? Коя от двете процедури е перюдициална и поражда прехвърлителен ефект на правото, респ. в комулативна връзка ли са тези две процедури и възникват ли правни последици, когато процедурата по чл.102 ЗТСУ изобщо не е проведена, а процедурата по чл.16 ЗЖСК е без нотариална заверка на едностранното волеизявление, решени в противоречие с решение №245 от 15.04.2009г. , постановено по гр.д.№2265/2008г. на ВКС;
· Допустимо ли е в производство по гражданскоправен спор, при установено в предходно производство престъпно деяние от Районна прокуратура-П., като деянието е квалифицирано като наказуемо, но изтекло по давност за реализирането на пълната наказателна отговорност по чл.309, ал.1 НК, да се счита деянието за валидно правно действие, обективиращо придобиването на вещни права и да се толерира инкриминираното поведение в съдебен акт, обективиращ валидни вещни права за дееца.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по подадената касационна жалба С. К. П. и С. С. П. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С. К. С. е предявила иск за признаване за установено правото й на собственост върху ? ид.част от процесните недвижими имоти и за предаване на владението, както и искане за отмяна на нотариални актове по реда на чл.576 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни по отношение и на двамата ответници.
От фактическа страна е прието, че С. К. П. и К. К. П. са братя и законни наследници на Р. П., като К. К. е баща и наследодател на С. К. С.. Прието е, че срещу отчужден имот пл.№1994, парцел ІХ, кв.471-стар по плана на ІІІ градска част, находящ се в [населено място], [улица], със заповед №1001/16.06.1975г. на председателя на Г.-П. е определено Р. П. и К. П., като наследници на собственика К. П., да бъдат обезщетени с недвижими имоти, а С. К. П.-парично и на същата дата наследниците на К. П. са направили доброволна делба, като в дял на Р. П. и К. П. са поставени по ? ид.част от имота, а С. П. е обезщетен парично.
Прието е, че с учредителен протокол от 10.12.1975г. е създадена Ж. “Гранит”-гр.П. и като учредители в нея участват Р. П. и К. П., на които за отчуждения им имот са предоставени ап.№3 и гараж №1 на Р. П. и ап.№5 и гараж №3 на К. П., в какъвто смисъл е и окончателния разделителен протокол от 22.03.1980г., за който е прието, че има силата на решение по чл.35, ал.1 ЗЖСК и основание за снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове по чл.35, ал.2 ЗЖСК.
Прието е, че преди снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове Р. П. е заявила пред Общото събрание желание да бъде освободена като член-кооператор като отстъпва правата и задълженията си към Ж. на сина си С. К. П.. Последният се е съгласил и поискал от Общото събрание да бъде приет за член-кооператор на мястото на майка си, заявил е съгласие с извършеното разпределение на обектите, както и готовност да поеме задължението на Р. П. към Д.. Изложени са съображения, че всички тези действия са скрепени с подадени молби, въз основа на които с протокол от 24.01.1981г. Общото събрание на Ж. е взело решение за освобождаване от членство на Р. П. и за приемане за член-кооператор на С. П., като му прехвърля всички права и задължения, произтичащи от членството на майка му.
От правна страна е прието, че в случая е извършено заместване на член-кооператор по реда на чл.16 ЗЖСК, като С. К. П. е отговарял на изискванията за заместване, тъй като се явява низходящ от първа степен на кооператора и е в кръга на имащите това право.
За неоснователно е прието възражението за непредставени документи по чл.12 ЗЖСК, тъй като разпоредбата, касаеща заместване, не поставя такива изисквания. Изложени са съображения, че действително молбите за встъпване в членствени права и съгласието на член-кооператора следва да бъдат представени на Управителния съвет в писмена форма с нотариално заверени подписи, която форма не е била спазена, но е прието, че това е основание за отмяна на решението на Общото събрание по реда на чл.39 и сл. ЗЖСК, който иск е на разположение на засегнатия член-кооператор и следва да бъде предявен в двуседмичен срок, който срок е преклузивен. Прието е, че искът е бил на разположение към 24.01.1981г. единствено на Р. П. и срокът по чл.40, ал.1 ЗЖСК е започнал да тече от този момент, т.е. от вземане на решението за заместване, на което същата е присъствала и е дала своето съгласие за това, като не са налице основания за нищожност на взетото от Общото събрание на Ж. решение и същото поради необжалване е влязло в сила, която важи и за страните, до които решението се отнася. Поради това за неоснователно е прието и възражението за нарушение на закона по чл.12, 13, 16, ал.2 и 24 ЗЖСК.
Прието е, че с издаването на нотариален акт от 13.02.1981г. по чл.35, ал.2 ЗЖСК С. К. П. е придобил собоствеността върху процесните обекти и като собственик се е разпоредил в полза на С. С. П..
Изложени са и допълнителни съображения, че в полза на С. К. П. е изтекла и придобивна давност още преди смъртта на общата наследодателка Р. П..
Тези съображения на въззивния съд не дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, съобразявайки при това научните, логическите и опитните правила, както и задължението му да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички относими по делото доказателства. Касационното оплакване, във връзка с което се поставят тези въпроси, касае липсата на доводи в обжалваното решение за начина, по който е въззивният съд е формирал решаващата си воля и е осъществил разбора на доказателствата, както и липсата на преценка на доказателствата заедно и поотделно съобразно научните, логическите и опитните правила, но без да са изложени оплаквания, касаещи възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото. При липсата на подобни оплаквания поставените въпроси не биха могли да бъдат свързани с извършения от въззивния съд анализ на доказателствата и следва да се приемат за неотносими.
По въпроса дали поражда правни последици издаденият по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт по отношение на лице, което не е включено в окончателния разпределителен протокол за собствениците в Ж., без към искането за издаването му да са били приложени другите документи, с които се изменя съдържанието на протокола в частта на правоимащите лица и в противоречие с представените в нотариалното производство и описани изрично в акта документи предвид императивния характер на изискването за вписване на всички документи в акта, послужили за придобиването на вещното право и оповестителното му действие с правни последици спрямо трети лица:
По поставения въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, която настоящият състав споделя-решение №685/03.11.2010г. по гр.д.№1201/2009г. на ІІІ ГО на ВКС, в което е прието, че съставеният по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт има конститутивни последици и легитимира лицето като собственик, макар да представлява нотариално удостоверяване на права, с оглед на което и в случаите, при които извършените от нотариуса по предвидения ред проверки на документи във връзка с установяването на правото да са довели до съставяне на акт поради неправилна положителна правна преценка на обстоятелствата по проверка, те не се обемат от състава на чл.470 ГПК/отм./, не са основания за иск по чл.472 ГПК/отм./, а обуславят приложното поле на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, т.е. всеки заинтересован, вкл. и самата Ж. може да се защити срещу издадения по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт, като въпросът за наличието на предпоставките за издаване на този нотариален акт се преценяват в исковото производство назависимо дали към искането на издаване на нотариалния акт са били приложени всички необходими документи за издаването му. Установена е следователно практика на ВКС, че непредставянето на всички документи, необходими за издаването на н.а. по чл.35, ал.2 ЗЖСК не дерогира правното значение на този акт, тъй като не обуславя неговата нищожност, а преценката следва да бъде извършена с оглед наличието на изискуемите от закона предпоставки за издаването на акта.
По въпроса дали протоколното решение по чл.16, ал.1 ЗЖСК дерогира, респ. променя субекта на вещното право, посочен в окончателния разделителен протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК и в заповедите по чл.98 и чл.100 ЗТСУ/отм./, ако не е налице нотариална заверка на подписите съгласно изискването на чл.16, ал.2 ЗЖСК:
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №424/12 от 25.03.2013г. по гр.д.№100/2012г. по описа на ВКС, І ГО, на което касаторът се позовава, за да обоснове наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос, в хипотеза, при която ищецът по предявен ревандикационен иск е посочен в разпределителния протокол на ОС на Ж. като собственик на апартамент на мястото на починалата към този момент негова баба, която е имала качеството член-кооператор, макар че към този момент майка му, наследник по права линия на член-кооператора е била жива, и се е снабдил с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, е прието, че същият се легитимира като собственик на апартамента, независимо, че не е била налице писмена молба за заместването на покойния член-кооператор. Прието е, че въпреки този порок, след като решението на ОС на Ж. не е било обжалвано и отменено по предвидения в закона ред, и след като нотариалният акт е издаден въз основа на това, че лицето е било включено в разделителния протокол, ищецът се легитимира като собственик на апартамента. Изложени са съображения, че правоотношенията в Ж. са членствени, като връзките между членовете и между тях и органите на Ж. произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение, като решенията на ОС на Ж. са задължителни за всички член-кооператори, както и че не е налице нищожност на решението на ОС, тъй като лицето, на което имотът е бил разпределен, е отговаряло на условията за членуване в Ж. съгласно изискването на чл.23 ЗЖСК, а именно имало е качеството низходящ на починалия член-кооператор, когото е заместил.
Така изложените съображения в представеното с изложението решение на І ГО на ВКС не дава основание да се приеме, че в обжалваното решение поставеният от касатора въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото е прието, че неспазването на формата за сезиране на ОС на Ж. с искане за заместване на член-кооператор не обосновава извод за нищожност на взетото решение, както и че издаденият въз основа на взето от ОС на Ж. решение нотариален акт легитимира лицето, в полза на което е издаден, като собственик на имота, след като решението на ОС за заместването не е било своевременно обжалвано, в какъвто смисъл е и постановеното от въззивния съд решение.
По въпроса решението по чл.16, ал.1 ЗЖСК, влязло в законна сила, без да е налице декларация по чл.12 и одобрение от административния орган по чл.13 ЗЖСК, попада ли в хипотезата на чл.30, т.1 ЗЖСК:
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №424/12 от 25.03.2013г. по гр.д.№100/2012г. на І ГО на ВКС е прието, че хипотеза на нищожност на решение на ОС на Ж. е налице когато за член е прието лице, което не отговаря на условията за членуване в Ж. при фактическа обстановка, сходна с настоящата. Аналогичен извод е направил и въззивният съд в обжалваното решение, като е приел за установено, че в исковото производство наличието на условията за членуване в Ж. е установено. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване-решението на ОС на Ж. е влязло в сила и е налице съответствие между него и издадения по реда на чл.35 ЗЖСК нотариален акт, който легитимира ползващото се от нотариалния акт лице като собственик на имотите, в какъвто смисъл и решение №685/03.11.2010г. по гр.д.№1201/2009г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №39/14.02.2011г. по гр.д.№1358/2009г. на ІІ ГО на ВКС.
По въпроса молбите по чл.16, ал.2 ЗЖСК без нотариална заверка на подписите, могат ли да произведат валидно правно действие по прехвърляне на членски права между член-кооператор, придобил права по чл.10, т.1 във вр. с чл.95 ЗТСУ и трето лице-син:
Даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос съответства на становището, изразено в посоченото вече решение №424/12 от 25.03.2013г. по гр.д.№100/2012г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че дори да липсва изрична молба за заместване на член-кооператор с негов низходящ, този порок прави решението на ОС на Ж. незаконосъобразно, т.е. обжалваемо, и ако същото не е било обжалвано от пряко заинтересованите лица и е влязло в сила, издаденият в съответствие с него нотариален акт легитимира ползващото се от акта лице като собственик на съответните имоти и искане за извършване на косвен съдебен контрол върху решението на ОС на Ж., основано на липсата на молба за заместването /в настоящия случай неспазване на изискването за форма на молбата/ не може да бъде разгледано от съда.
По въпроса допустимо ли е трето лице да придобие членски права от член-кооператор, придобил права по чл.10, т.1 във вр. с чл.98 ЗТСУ, без да е проведена процедурата по чл.102 ЗТСУ, която се явява специална норма спрямо процедурата по чл.16 ЗЖСК и по въпроса когато промяната по отношение на сучекта на вещното право касае член-кооператор по право и негов низходящ, по кой ред се извършва тази промяна-по чл.16 ЗЖСК или по чл.102 ЗТСУ/отм./, коя от двете процедури е преюдициална и поражда прехвърлителен ефект на правото, респ. в комулативна връзка ли са двете процедури и възникват ли правни последици, когато процедурата по чл.102 ЗТСУ/отм./ изобщо не е проведена, а процедурата по чл.16 ЗЖСК е без нотариална заверка на едностранното волеизявление:
К. поддържа, че така поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с решение №245/15.04.2009г., постановено по гр.д.№2265/2008г. по описа на ВКС, І ГО. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №862/23.12.2010г. по гр.д.№1461/2009г. на ІV ГО на ВКС е прието, че член-кооператорът по право разполага с правомощието да прехвърли правото си на обезщетение с жилищен обект на кооперацията до снабдяването си с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. С оглед на така даденото разрешение следва да се приеме, че е налице задължителна за съдилищата съдебна практика, според която след като процедурата по ЗТСУ е приключила и за член-кооператора по право е определен начинът на обезщетяване чрез обект в Ж., приложимият закон за прехвърляне на това право е ЗЖСК. С тази практика въззивният съд се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Разрешението, дадено в решение №245/15.04.2009г. по гр.д.№2265/2008г. на І ГО на ВКС не може да намери приложение в настоящия случай на първо място по причина, че разгледаната в производството по това дело хипотеза не е сходна с настоящата, доколкото обезщетеният собственик не е бил член-кооператор в Ж.. Освен това решението е постановено по реда на чл.303 и сл. ГПК и в този смисъл изразеното в него становище не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса протоколното решене по чл.16 ЗЖСК дерогира ли окончателния разпределителен протокол:
К. твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №424/12 от 25.03.2013г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№100/2012г.
В това решение е прието, че правоотношенията в Ж. са членствени, като връзките между членовете и между тях и органите й произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение. Общото събрание на членовете на Ж., който е неин върховен орган и решенията му са задължителни за всички член-кооператори, за разлика от сделките по ЗЗД, задължителната сила на това решение се отнася до тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове, които не са участвали в ОС, на което е взето дадено решение. Прието е, че в чл.30 ЗЖСК изрично са посочени трите хипотези, при които решението на ОС на Ж. е нищожно. Дори да е налице друг порок на решението, вкл. и липсата на изрична молба, то този порок прави решението незаконосъобразно, а не нищожно и върху него не може да бъде упражняван инцидентен съдебен контрол. Съображения във връзка с възможността ОС да вземе решение за замяна на член-кооператор по реда на чл.16 ЗЖСК след съставяне на окончателния разделителен протокол в това решение не са излагани, тъй като подобен въпрос не е бил поставян на разглеждане. Константна е обаче практиката на ВКС, че нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК се издава въз основа на решение на ОС за разпределение на обектите в кооперацията и то само в полза на лицата, за които ОС е взело решение за разпределяне на определен обект без да се провежда разлика между хипотезата, при която такова решение е взето с окончателния разделителен протокол и хипотезата, при която в този протокол по решение на ОС са внесени промени, вкл. и досежно лицето, на което е разпределен определен обект в съответствие с разпоредбите на Ж., както и че освен в хипотези на нищожност на решението на ОС то обвързва член-кооператорите, ако е влязло в сила.
По въпроса допустимо ли е в производство по гражданскоправен спор, при установено в предходно производство престъпно деяние от Районна прокуратура-П., като деянието е квалифицирано като наказуемо, но изтекло по давност за реализирането на пълната наказателна отговорност по чл.309, ал.1 НК, да се счита деянието за валидно правно действие, обективиращо придобиването на вещни права и да се толерира инкриминираното поведение в съдебен акт, обективиращ валидни вещни права за дееца:
Удостоверяването на едно деяние като престъпно се извършва само по установения от закона ред, като разпоредбата на чл.124 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това така поставеният въпрос по естеството си представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение, доколкото е свързан със защитната теза на касатора. Още повече, че в настоящия случай спора за принадлежността на правото на собственост се води по гражданскоправен ред и не е установено по реда на чл.124 ГПК деянието да съставлява престъпление.
Следва да се отбележи също така, че въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен и по съображения, че в полза на С. К. П. е изтекла и придобивна давност още преди смъртта на общата наследодателка Р. П., по отношение на който правен извод на съда въпроси в изложението към касационната жалба не са поставени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.06.2014г. по в.гр.д.№515/2014г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. К. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. К. П. и С. С. П. по 250.00лв. /двеста и петдесет лева/ на всеки един от тях, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: