3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 31.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3370 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК
Постъпила е молба от Ц. А. Г. за отмяна на влязлото в сила определение от 06.08.2013г. по ч.т.д. №1297/2013г. на Варненски окръжен съд / наречено в молбата решение/, поправено с определение от 09.10.2015г. по същото дело. С него е потвърдено определение №8893/06.06.2013г. по ч.гр.д.№5941/2013г. на Варненски районен съд, 10 състав, с което е отхвърлено искането на Ц. А. Г. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №20138080401049 по описа на ЧСИ рег. №808 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден по реда на чл.418 от ГПК изпълнителен лист в полза на [фирма]. В молбата са изложени доводи за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства от значение за решаването на делото, а именно образувана процедура срещу България от Европейската комисия поради предвидената в българското право възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на банка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ППВС №2/1977г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и спорните въпроси по които не могат да бъдат пререшавани. Определенията, с които съдът се произнася по молбите за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК не попадат в тази категория. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл. 180 и 181 от ЗЗД спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Следователно при подадено възражение в срок длъжникът по всяко време би могъл да учреди определеното от закона обезпечение на кредитора и да постигне спиране на изпълнението (в този смисъл определение № 163 от 01.03.2010г. по ч. т. д. № 504/2009 г., на ВКС, ТК, II т. о.). Поради това и влезлите в сила определения, с които съдът се произнася по молбите по чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, не съставляват пречка за длъжника да постигне спиране на изпълнението по друг ред – чрез учредяване на обезпечение на кредитора. По тази причина същите не подлежат на отмяна по реда на чл.303 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 21.03.2016г. за даване ход по същество на т.д.№3370/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. А. Г. за отмяна на влязлото в сила определение от 06.08.2013г. по ч.гр.д. №1297/2013г. на Варненски окръжен съд, поправено с определение от 09.10.2015г. по същото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.