3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 24.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21 февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 264 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2 предл.последно от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №9754/08.12.2016 г. от пълномощника на [фирма]- П. срещу определение №549/ 21.11.2016 г. по ч.т.д. №734/16 на АС-Пловдив, с което е отменено определение на ОС-Ст.З. от 27.10. г. по т.д. № 261/16, с което е отказано допускане на обезпечение на предявен осъдителен иск и вместо него е постановено друго по молба на [фирма]-Ст.З., с което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор на парични вземания по сметки на ответното дружество в „Р./България/“ЕАД до размера на предявения иск от 487 591,49 лева .
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.2 във връзка с чл.396 ал.2, предложение второ от ГПК.
За да уважи молбата за обезпечение на иска, съдът се е позовал на изложените в молбата по чл.389 ГПК обстоятелства , подкрепени със съответните писмени доказателства за това, че предявеният иск е вероятно основателен, доколкото е за цена на произведена електроенергия от възобновяеми източници и се основава на сключен между страните договор и Решение на КЕВР Ц-17/30.06.2016 г.. Налице и обезпечителна нужда, с оглед гарантиране на ищеца реализиране на правата му по бъдещо позитивно решение в негова полза.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос, дали при преценка за наличието на обезпечителна нужда, съдът следвало, след служебна справка, да вземе в предвид размера на капитала на дружеството-ответник вписано в Търговския регистър/съкр.ТР/ и активите на същото според публикувания ГФО за 2015 г..Сочи се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице основанието, за допускане до касация, визирано в посочената разпоредба, е необходимо да е налице неясна, непълна или противоречива конкретна правна разпоредба, нуждаеща се от тълкуване, с цел изясняването на точния й смисъл, които предпоставки не се обосновават от страна на частния касатор.
С оглед правна яснота, следва да се отбележи, че като обезпечение на правата на кредитора служи имуществото на длъжника / чл.133 ЗЗД/, а не вписаният в ТР размер на капитала на АД и че активите, отразени в ГФО за предходната година не гарантират наличието им и към един бъдещ момент-към датата на възникване на изпълнителната сила на бъдещото съдебно решение. По тези съображения и формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №549/ 21.11.2016 г. по ч.т.д. №734/16 на АС-Пловдив.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.