О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1944 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, гр. Петрич срещу решение № 810/05.04.2018г., постановено по т.д.№ 5287/2017г. Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1613/14.08.2017г. по т.д.№ 8540/2016г. на Софийския градски съд за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ извършеното с изявление за прихващане с вх.№ 12617/04.12.2014г. на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД прихващане на придобитите от дружеството по договор за прехвърляне на вземане от 14.07.2014г. вземания на К. М. Д., произтичащи от преференциален безсрочен депозит към рамков договор за платежни услуги на потребители /физически лица/ от 14.06.2011г., представляващо депозит в евро в размер на 69000 евро, със задължения на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД към „КТБ“ АД /н./ по договор за банков кредит от 28.09.2006г. и анекси към него, освен за сумите, които „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, които би получило при разпределение на осребреното имущество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът „КТБ“ АД /н./, гр. София чрез синдиците А. Д. и К. М. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с уведомление вх.№ 12616 от 04.12.2014 г. К. Д. е уведомил „КТБ“ АД /н./, че на 14.07.2014г. с договор за цесия е прехвърлил на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД свое вземане към банката в размер на 69000 евро по договор за преференциален безсрочен депозит от 06.02.2014г. С изявление вх.№ 12617 от 04.12.2014г. цесионерът „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД е прихвал активното вземане в размер на 69000 евро, придобито по договора за цесия, с пасивно вземане на банката срещу него по договор за банков кредит от 28.09.2006г. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че са налице предпоставките по чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на гл.11, р-л 8 ЗКИ. В случая началната дата на неплатежоспособността съвпада с датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г. Изявлението за прихващане е достигнало до „КТБ“ АД на 04.12.2014г. и правните последици от компенсацията са се осъществили в периода след поставяне на банката под специален надзор и след началната дата на неплатежоспособността. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на ответника – настоящ касатор за неправилно приложение на закона предвид изменението на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН с пар.8 от ЗИД на ЗБН с ДВ бр.22/13.03.2018г.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, като когато оставя решението в сила, във второинстанционното решение следва ли да бъде указано с какви конкретни данни се опровергават доводите в жалбата? – заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/1953г., Решение № 15/30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е мотивиран с въведения довод, че не е обсъдено възражението, че изменението на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН с ДВ бр.98/2014г., с което е приета редакцията, по която първоинстанционният съд е уважил иска, е направено ненадлежно с пар.9 от Закона за държавния бюджет за 2014г. и като такова не е приложим закон относно преценката на процесното прихващане. 2. В случай, че след даване ход на устните състезания и обявяване на делото за решаване във въззивна инстанция, но преди постановяване на въззивния съд, бъде приета норма, уреждаща единствено и само действието на приета преди това материалноправна норма, правилното приложение на която е предмет на преценка във въззивната инстанция, като новоприетата норма придава на преди това приетата материалноправна норма обратно действие, каквото дотогава последната не е имала, то следва ли въззивният съд да вземе предвид тази последваща даване ход на устните състезания и обявяване за решаване норма, въвеждаща обратно действие на преди това приета материалноправна норма, която не е имала обратно действие или следва да реши спора при действието на правилата, уреждащи действието във времето на материалноправната норма, които са били в сила към момента на даване ход на устните състезания и обявяване на делото за решаване? – въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 3.Надлежно ли е, извършеното с пар.9 от Закона за държавния бюджет за 2014г., обнародван в ДВ бр.98/2014г. в сила от 28.11.2014г., изменение на чл.59, ал.5 ЗБН при положение, че е извършено с акт, който не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 ЗНА /ЗИД на ЗБРБ за 2014г./, с оглед на което е нарушен чл.10, ал.1 и ал.2 ЗНА, и каква е възможността при това положение изменената норма да бъде приложим закон, въз основа на който съдът да постанови решението си? – касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са посочени конкретни доводи, които биха могли да се подведат под основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът сочи, че с възивното решение било отхвърлено възражението му за постановяване на първоинстанционния акт при нередовна искова молба единствено с препращането по реда на чл.272 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираните от касатора три правни въпроса (включително и вторият, въпреки използвания твърде усложнен изказ) следва да се обобщят до въпрос за необсъждане на възражението на ответника по иска, че приложимата норма на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията в сила от 28.11.2014г., не представлява закон по смисъла на ЗНА, тъй като не е надлежно приета от Народното събрание. Касаторът е аргументирал това възражение в инстанциите по същество и в касационната жалба с теоретични постановки и произнасяне от Конституционния съд, че бюджетният закон е закон само във формален смисъл, защото под това наименование е гласуван в Народното събрание, но по същинското си съдържание не правна норма.
Посочените съображения съставът на ВКС откри в Решение № 17/03.10.1995г. по к.д.№ 13/1995г. на Конституционния съд на Република България. В решението е направено разграничение между „закони“ и „други актове“ на Народното събрание с оглед на правомощията на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията да бъде обявен за противоконституционен акт, съдържащ отказ – акт, в който не са предвидени бюджетни средства – в случая на ВСС. Конституционният съд не само не е изразил разбирането, но и такова категорично не следва от мотивите, че приетите с преходните разпоредби на ЗДБ изменения в други закони не представляват закон – нормативен акт на Народното събрание, уреждащ обществени отношения съгласно ЗНА. Изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. е направено с пар.9 от преходните разпоредби на ЗИДЗДБ за 2014г., в който е посочено, че се изменят разпоредби на ЗБН и следователно е приет Закон за изменение и допълнение на ЗБН. Законът е обнародван в ДВ бр.98/2014г. и съгласно П..12 влиза в сила от 28.11.2014г. Въведените от касатора възражения за ненадлежно приемане на закон от Народното събрание, дори да се обсъдят по начина, по който това направи касационния съд, не биха имали за последица неприлагане на закона от инстанцията, която разглежда делото по същество. Решаващият състав не е разполага с правомощие да проверява процедурата по приемане на законодателен акт на Народното събрание, включително и за преценка на ползваната законодателна техника (например защо законът за изменение на ЗБН е приет в един акт със ЗИДЗДБ), след като този закон е обнародван в Държавен вестник и е влязъл в сила. След обнародването органите и лицата, посочени в Конституцията могат да искат обявяване на закона за противоконституционен, но само поради несъответствието му с конституционните норми. Изложените от въззивния съд съображения, че с изменението с ДВ бр.22/13.03.2018г. разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г., т.е. спрямо по-ранна дата от приложената по спора, са въведени като аргумент защо не се обсъжда възражението на въззивника. Независимо от това, с оглед на несъстоятелността на поддържания довод за неприложимост на материалноправна норма поради ненадлежното й приемане от Народното събрание, решението на САС е постановено в съответствие с практиката на ВКС, включително задължителното разяснения по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция. Въведеният довод за нередовност на исковата молба е обсъден от въззивния съд и правилно е счетен за неоснователен, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 810/05.04.2018г., постановено по т.д.№ 5287/2017г. Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: