О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
С. 08.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 732 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Б. А. и В. С. А.-двамата от [населено място],чрез проце-суалния представител – адвокат Т. против въззивно определение № 321 от 26.10.2010г. по в.ч.гр.д.№ 724 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд в частта,с която е потвърдено определение № 3107 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 5243/2009г.на Пернишки районен съд,като е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на н.а.№ 60 от 23.12.99г.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос : дали при обявяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот и отмяна на нотариалния акт за удостоверяването й,следва ли да бъдат отменени и нотариалните актове, удостоверяващи последващите сделки,с които е препродаден имота.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Пред районния съд – двама ищци са предявени два иска-единият с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД /поради липса на съгласие/ и другият-по чл.537 ал.2 от ГПК срещу първата ответница и като евентуален срещу останалите четирима ответници за нищожност на същия договор поради противоречие със закона.Районният съд е прекратил изцяло производс-твото по делото с мотива,че ищците не са изпълнили в срок дадени им указания.
В. съд е отменил определението на районния съд в частта досежно иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, но е потвърдил същото в прекратителната му част досежно иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК с мотива,че подобен иск е допустим само за констативните нотариални актове,удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот, но не и за конститутивните за сделки,с които се прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.Съдът е посочил,че относно последните страната разполага с други средства за защита.
Настоящата частна жалба е срещу въззивното определение,в частта му касаеща потвърждаването на прекратителното определение на районния съд досежно иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.
С оглед изложеното,пред вид мотивите на въззивния съд и факта,че поставеният от касатора въпрос,свързан с отмяната на последващите нотариалните актове за сделки,включва въпроса за това- дали въобще е допустимо по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК да бъдат отменяни конститутивните нотариални актове,удостоверяващи сделки,с които се прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове,с които се удостоверява правото на собственост – следва да се приеме,че същият е годно общо основание за допустимост.
По него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,защото е налице противоречива практика на ВКС, станала основание за сезиране съгласно чл.292 от ГПК на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС/с определение по гр.д.№ 1020/11г.на ІІІг.о.на ВКС/ за постановяване на Тълкувателно решение.
Изразеното от въззивния съд по поставения въпрос становище за недопустимост е възприето в постановени по реда на чл.290 от ГПК решение № 483 от 15.07.2010г.по гр.д.№991/09г.на І г.о.на ВКС, № 322 от 19.04.2010г.по гр.д.№777/09г. на І г.о.на ВКС и № 369 от 17.01.2011г.по гр.д.№ 898/09г.на ІІ г.о.на ВКС.В тях се приема се,че е налице разлика в отразените факти и тяхното значение за правото на собственост в производството по издаване на констативните и на конститутивните нотариални актове,която обуславя неприложимостта на чл.537 ал.2 от ГПК по отношение на вторите. Когато по исков ред се установи,че продавачът по договора не е бил носител на вещни права – за съда не възниква задължение да отмени съответния нотариален акт,тъй като това би довело до заличаване на сключения договор.Купувачът би бил лишен от възможност да иска развалянето му и връщане на даденото на отпаднало основание,както и заплащане на неустойка,ако е уговорена.Същевременно правата на собственика са защитени от ефекта на вписването на исковата молба и съответното уважения иск по проведената петиторна защита на собствеността.
Противното становище е застъпено в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 87 от 11.07.2011г.по гр.д.№ 10/10г.на І г.о.на ВКС, където е прието,че както констативните, така и нотариалните актове да сделки подлежат на отмяна по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК,тъй като и двата вида нотариални актове са охранителни и като такива се подчиняват на един и същ режим.Освен това издаването на неистински нотариални актове /такива,които съдържат неверни нотариални удостоверявания за молителя или за прехвърлителя по сделката/ съставлява заплаха за сигурността на гражданския оборот.В решение № 477 от 8.11.2010г.по гр.д.№909/09г.на ІІ г.о.на ВКС е прието,че за да бъде отменен по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за сделка,следва по съдебен ред да е установено,че договорът, обективиран в нотариалния акт е нищожен.
Стартиралата процедурата по сезиране на Общото събрание за постановяване на Тълкувателно решение,налага на основание чл.229 ал.1 т.7,във вр.с чл.292 от ГПК спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС,с което да бъде разрешен поставения въпрос.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от И. Б. А. и В. С. А.-двамата с посочен съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1,адвокат Т. против въззивно определение № 321 от 26.10.2010г. по в.ч.гр.д.№ 724 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд в частта,с която е потвърдено определение № 3107 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 5243/2009г.на Пернишки районен съд за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на н.а.№ 60 от 23.12.99г.
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 732 по описа на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС,за което е Общото събрание е сезирано с определение по гр.д.№ 1020/11г.на ІІІг.о.на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за спиране подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.