О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 18.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 787/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал.1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” Е. , гр. С. срещу решение № 518 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1059/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 81 от 06.06.2007 г. по гр. д. № 342/2006 г. на Пирдопски районен съд. С първоинстанционното решение е обявен за окончателен сключеният между “С” Е. , гр. С. и Й. А. А. от гр. С. предварителен договор от 21.11.2005 г. за продажба на недвижим имот – апартамент № 15, ет. 5, вх. А, в бл. 6, ж.к. “М” 7, кв. 53 по плана на с. Ч..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е взел предвид липсата на съществени елементи на предварителния договор, отразяващи се върху валидността на същия, а именно – липса на клауза относно срока за сключване на окончателния договор и за плащане на цената, относно предаване владението на имота, а така също и липса на решение на едноличния собственик на капитала на продавача за разпореждане с имота. Според касатора, решаващият състав неоснователно е пренебрегнал разминаването в данните за номера на квартала, в който се намира имотът, както и факта, че предварителният договор е развален от продавача едностранно по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са от значение за развитието на правото и това са въпросите, свързани с производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за действителността на предварителния договор, за индивидуализацията на продавания имот, за развалянето на договора по реда на чл. 87 ЗЗД и за формиране волята на еднолично търговско дружество за продажба на недвижим имот, съгласно правилата на Търговския закон.
Ответникът по касация – Й. А. А. от гр. С. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 04.12.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване на този акт не следва да бъде допуснато.
Съгласно действащата уредба на касационното производство, съдържаща се в новия Граждански процесуален кодекс /в сила от 01.03.2008 г./, осъществяваният от Върховен касационен съд инстанционен контрол е факултативен. Същият е допустим при наличието на точно определени предпоставки, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката на тези предпоставки е предоставена в изключителната компетентност на самия касационен съд, но за да бъде извършена такава, необходимо е касаторът от своя страна да е изпълнил вмененото му от закона /чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК/ задължение, а именно – да изложи основанията за допускане на касационно обжалване. Логическото тълкуване на посочената разпоредба и на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК налага извод, че това задължение включва, от една страна, конкретно формулиране на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, а от друга страна – обосноваване наличието на едно /или повече/ от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допустимост на касационното обжалване.
В случая това задължение не е изпълнено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като съществени всички въпроси, които са свързани с производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по които съдът следва да се произнесе, за да прецени дали предявеният иск е основателен или не. Това общо изброяване на въпроси представлява на практика повторно изложение на оплакванията за неправилност на обжалваното решение. То обаче не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, тъй като не позволява да бъде извършена преценка за наличието на допълнителните изисквания, относими към всяко от предвидените в закона /чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК/ основания за допустимост на касационното обжалване.
В настоящата хипотеза, долокото касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо да се посочи в какво именно се изразява значението на решения от въззивния съд въпрос за точното прилагане на закона и едновременно с това – за развитието на правото. Такава аргументация в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва, като касаторът дори не твърди, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, т. е. че е налице първото от двете комулативно предвидени изисквания във връзка с поддържаното основание. Още повече, че единият от поставените в касационната жалба въпроси – този за липсата на изрично решение на едноличния собственик на капитала на дружеството-продавач – изобщо не може да бъде преценяван от гледна точка допустимостта на касационното обжалване, тъй като той е свързан с възражение, което е недопустимо предвид несвоевременното му заявяване от страната – едва в писмената защита, депозирана след приключване на устните състезания във въззивната инстанция.
Освен изложеното, следва да се има предвид, че основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. По отношение приложимите към производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД норми /както материални, така и процесуални/ не съществува никаква необходимост от тяхното тълкуване. Тези норми са достатъчно ясни и не пораждат съмнение относно техния смисъл и съдържание, а освен това по приложението им е налице богата съдебна практика, в т. ч. относно съществените условия на предварителния договор и изискванията за неговата действителност.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационната жалба на „С” Е. , гр. С. е извън приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 518 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1059/2007 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: