4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
гр.София, 15.10. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2940 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Великотърновската окръжна прокуратура и на А. П. Ф. срещу решение № 330 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 429 по описа за 2012 г. на Великотърновския апелативен съд. Прокуратурата обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд за осъждането и да заплати на А. П. Ф. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1, предложение 2 от НК. А. П. Ф. обжалва решението в частите, с които е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на иска над 20 000 лв. до 50 000 лв., отменено е решението на Плевенския окръжен съд за присъждане на обезщетение над 15 000 лв. до 20 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен.
Касаторът Великотърновската апелативна прокуратура твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната от прокуратурата част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между обжалваното решение и други решения на ВКС по сходни случаи, с които е присъждан почти двойно по-нисък размер на обезщетение. Не взема становище по жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси.
Касаторът А. П. Ф. твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваните от него части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между обжалваното решение и ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.ІІ и т.11, решения № 16 от 2.2.2011 г по гр. д. № 396/2010 г. на ІІІ ГО, № 237 от 7.7.2011 г. по гр. д. № 1258/2010 г. на ІІІ ГО, , № 223 от 4.7.2011 г. по гр. д. № 295/2010 г. и № 130 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ІІІ ГО относно определяне размера на неимуществените вреди по справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото. Не взема становище по жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. Ф., който е бил директор на медицинския център към затвора в [населено място], е бил обвинен затова, че на 8.4.2009 г., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил смърт на затворника П. К. Г.. Наказателното производство срещу него е продължило една година и пет месеца и е приключило с оправдателна присъда. По време на производството му е била наложена мярка за неотклонение „подписка”. В резултат от обвинението доброто име на ищеца в обществото е било накърнено. Той е заболял от хипертония, в продължение на шест месеца е страдал от депресия, а съществуващото очно дегенеративно заболяване на хориоретината се е влошило. За всички тези неимуществени вреди Плевенският окръжен съд му е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лв., а Великотърновският апелативен съд го е намалил на 15 000 лв. В изложението към касационната си жалба Великотърновската окръжна прокуратура застъпва становището, че по отношение на размера на присъденото обезщетение обжалваното решение противоречи на цитираната съдебна практика, тъй като за сходни случаи са присъждани по-ниски обезщетения. Анализът на представените към жалбата съдебни решения обаче опровергава това становище. Решения № 673 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 155 от 2010 г. на ІІ състав на Софийския апелативен съд и № 397 от 5.5.2010 г. по гр. д. № 121 от 2010 г. на VІІІ състав на Софийския апелативен съд, № 530 от 9.6.2010 г. по гр. д. № 279/2010 г. на І състав на Софийския апелативен съд, решение № 827 от 3.11.2010 г. по гр. д. № 444 от 2010 г. на VІІ състав на Софийския апелативен съд, № 78 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 5838/2007 г. на ІІ ГО на ВКС, № 1336 от 6.01.2009 г. по гр. д. № 5769 за 2007 г. на V ГО на ВКС касаят наказателни производства в друг, по-ранен период, причинили различни заболявания от тези на ищеца, с изключение на артериалната хипертония. В решения № 1374 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5879 на V ГО на ВКС, № 1305 от 6.01.2009 г. по гр. д. № 5736 за 2007 г. на ІV ГО на ВКС, № 1234 от 29.10.2008 г. по гр. д. № 5217 от 2007 г. на V ГО на ВКС, решение от 11.01.2012 г. по гр. д. № 5746 за 2011 г. на Софийския градски съд, решение № 539 от 9.08.2010 г. по гр. д. № 1747 от 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 179 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 5234 от 2009 г. на Варненския районен съд изобщо няма установени физически заболявания на пострадалите. Следователно не е налице твърдяното от прокуратурата противоречие между обжалваното решение и посочените съдебни решения. Поначало различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай-възраст на пострадалия, продължителност на болките и страданията, момент на увреждането и обществено-икономическите условия към този момент. Ето защо присъждането на обезщетения за един и същ вид увреждане в различен размер не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Повдигнатият от касатора Ф. въпрос за противоречието между обжалваното решение и задължителната съдебна практика при определяне на размера на неимуществените вреди отразява оплакването му, че съдилищата не са обсъдили всички конкретни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Това оплакване е неоснователно и съответно твърдението му за противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика е невярно. Първоинстанционният съд подробно е обосновал защо приема този размер на обезщетение за неимуществени вреди, а не претендирания от ищеца, посочвайки, че е недоказано именно наказателният процес да е причина за развода на ищеца, че производството е приключило в разумен срок, мярката за неотклонение е била лека и няма данни за възпрепятстване на пътуванията на ищеца в чужбина. На свой ред въззивният съд е възприел тези съображения на първоинстанционния съд, като е намалил обезщетението с още пет хиляди лева. Следователно съдилищата са се съобразили с всички конкретни обстоятелства, обуславящи размера на неимуществени вреди, посочени от ищеца в исковата молба и доказани безспорно по делото. Ето защо обжалваното решение не противоречи на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, поради което касационно обжалване по този въпрос също не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 429 по описа за 2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: