О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1010
гр.С., 26.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 554/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. К. М. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 60061 от 09.11.2009 год. срещу въззивното решение от 05.10.2009 год. по гр.дело № 1530/2008 год. на С. градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, с което е оставено в сила решението от 23.10.2007 год. по гр.дело № 5476/2007 год. на С. районен съд, 25-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора и от Р. К. М. срещу Р. К. Р. и И. Г. Р. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху апартамент, заемащ партерния етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 85 кв.м., при съседи: изток, север и запад-двор и юг-стълбищна клетка, с прилежащо избено помещение с площ 32.08 кв.м., при съседи: изток-коридор на мазетата, запад, север и юг-двор; таванско помещение с площ 12.96 кв.м. и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, находяща се в[населено място], м.Ц., бул.”Е. Г.” № 115.
Като основания за отмяна на въззивното решение се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, а като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречива практика на съдилищата по въпрос, свързан с възстановяването на собствеността при условията на чл.1 и чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНС, З. и ЗС с позоваване на решение № 811 от 17.08.1993 год. по гр.дело № 1967/1992 год. на ВС, ІV г.о. и определение № 1909 от 15.10.1993 год. по адм.дело № 1896/1993 год. ВС, ІІІ г.о. и б/ материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: как настъпва възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти – по силата на закона или след съответен административен акт за възстановяване на собствеността, респ. заместващо го съдебно решение?
Касационна жалба вх.№ 61773 от 16.11.2009 год. е подадена от Р. К. М. с оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ решението от 14.12.2005 год. по адм.дело № 3576/2004 год. на С. градски съд, с което е отменен отказа на С. община за възстановяване на собствеността и собствеността върху имота е възстановена в полза на ищците/сега касатори/ е влязло в сила и е задължително за всички съдилища в страната, а с него е посочено, че извършената през 1995 год. продажба на имота не рефлектира върху възникналия административноправен спор, а е въпрос, който може да се разреши по общия исков ред; б/ законосъобразни ли са отчуждителните разпореждания от страна на общината с имоти, чиято собственост е поискано да бъде възстановена или по-точно законосъобразно ли е действието на общината за отчуждаване/продажба/, след като за същия имот е подадена молба за неговото възстановяване и в/ какво ще стане с решението по административното дело, т.е. действителни собственици ли са или не са такива на основание решението по настоящото дело, след като към постановяване на решението от 14.12.2005 год. по адм.дело № 3576/2004 год. на СГС продажбата от общината на ответниците е била известна?
Ответниците по касация Р. К. Р. и И. Г. Р. са на становище, че жалбите са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че висящото административно производство по преписка вх.№ ДИ-513-170/10.03.1992 год., допълнително конкретизирано с молба вх.№ ДИ-3431/18.05.1992 год., не се явява пречка за настъпване на вещнотранслативния ефект от сключения на 29.05.1995 год. по реда на НДИ договор за продажба между Столичната община и Р. К. Р., и след като към същата дата общината е прехвърлила притежаваното от нея право на собственост в патримониума на ответниците, не са налице кумулативно изискуемите по ЗВСВНОИ по З. и др. предпоставки за възстановяване правото на собственост върху отчуждения през 1955 год. по реда на чл.101 ЗС недвижим имот.
По жалбата на Н. К. М.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправните въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва и твърдяното противоречие между решение № 811 от 17.08.1993 год. по гр.дело № 1967/1992 год., ВС, ІV г.о. и определение № 1909 от 15.10.1993 год. по адм.дело № 1896/1993 год., ВС, ІІІ г.о. В първия акт на Върховния съд се подчертава, че при възстановяване на собствеността на отчуждени по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС недвижими имоти реституцията не настъпва по силата на закона, а е необходимо решение за отмяна на отчуждаването от кмета на общината, с което се уважава искането за реституиране на отчуждения обект. Посочено е, че преди да е изпълнена специалната административна процедура, завършваща с решение на компетентния орган, посочен в чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС за отмяна на отчуждаването на имота, извършено по някой от благоустройствените закони, правото на собственост не е възстановено и бившите собственици не могат да водят иск за ревандикация.
В определение № 1909 от 15.10.1993 год. по адм.дело № 1896/1993 год., ВС, ІІІ г.о., по повод жалба срещу извършено с атакуваната заповед деактуване на отчужден имот по Закона за тютюневия монопол, е прието, че възстановяването на собствеността върху такива имоти става по реда на чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /З./, при което връщането на собствеността на собствениците или техните наследници става по силата на самия закон /екс леге/, без да е необходимо предприемане на каквито и да е административни действия. Двата акта на Върховния съд касаят приложението на различни реституционни закони – първият се отнася до ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, а втория – до З./в чл.2 попадат и имотите, отчуждени по Закона за държавния монопол на тютюна/, като и в двата случая се отбелязва разликата в момента, в който настъпва реституционния ефект по единия и по другия закон.
Предвид на това, не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и липсва тази предпоставка за допускане касационно обжалване.
Формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не попадат сред хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалният закон изисква материалноправният или процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това означава, че разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК би следвало да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на нейното тълкуване. На следващо място, разглеждането на жалбата би трябвало да доведе до евентуално отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба, т.е. до усъвършенстване на законодателството. В случая, обаче въпросите в изложението засягат единствено производството по подадената касационна жалба и правилността на атакуваното решение, при което разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позоваването на Решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 год. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /ДВ, бр.69 от 28.08.1990 год.; изм., ДВ, бр.101 от 18.12.1990 год., изм., ДВ, бр.41 от 21.05.1991 год., изм., ДВ, бр.60 от 26.07.1997 год./ има характер на касационно оплакване за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и второ ГПК, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта му, имаща характер на определение, с която на основание чл.224, ал.2 ГПК/отм./ е било прекратено производството по предявения от касаторите иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен договора за продажба от 29.05.1995 год. Прието е, че спорът относно валидността на тази сделка е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с решението от 12.11.2001 год. по гр.дело № 7500/1995 год. на С. районен съд, 28-ми състав, потвърдено с решение на СГС от 24.04.2003 год. по гр.дело № 1112/2002 год. и решение № 45 от 01.03.2007 год. по гр.дело № 1137/2005 год. на ВКС, ІІ г.о., като претенцията за прогласяване на продажбата за нищожна е била отхвърлена и поради това, че за нея не се отнася забраната в мораториума, наложен[населено място] на Великото народно събрание от 17.08.1990 год., отнасяща се до разпореждането с одържавени по ЗОЕГПНС или изкупени по реда на ПМС № 60/1975 год. обекти, но не и за имоти, отчуждени по чл.101 ЗС.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По жалбата на Р. К. М.
За тази жалба изцяло важат съображенията за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, изложени по повод жалбата на Н. К. М.. Формулираните в молбата с вх.№ 68238 от 08.12.2009 год. въпроси в т.т.2-4 касаят правилността на изводите на въззивния съд относно вещнотранслативното действие на продажбата от 29.05.1995 год. и относно липсата на предпоставките за възстановяване на собствеността върху процесния имот към момента на влизане в сила на решението от 14.12.2005 год. по адм.дело № 3576/2004 год. на СГС, с което е отменен отказа на кмета на СО и е отменено отчуждаването, в т.ч. доколко е било съобразено въззивното решение и с т.4 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС.
Разглеждането на касационната жалба би се оказало безполезно, тъй като няма да подпомогне съдебната практика с оглед преодоляване на възприети неправилни разрешения по прилагане на правната уредба.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.288 ГПК в размер на 200/двеста/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.10.2009 год. по гр.дело № 1530/2008 год. на С. градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав по жалба вх.№ 60061 от 09.11.2009 год. на Н. К. М. от[населено място], ж.к.”Я.”, бл.70 и по жалба вх.№ 61773 от 16.11.2009 год. на Р. К. М. от[населено място], [улица].
Осъжда Н. К. М. и Р. К. М., с посочени адреси, да заплатят на Р. К. Р. и И. Г. Р. от[населено място], бул.”Е. Г.” № 115/вътрешна къща/ общо сумата 200/двеста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/