Определение №1010 от по ч.пр. дело №526/526 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 1010
 
                                    София, 04.08.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито  заседание на тринадесети юли  , две хиляди и девета година в състав:
 
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №998/2009 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „БДЖ”Е. срешу решение №2017 от 02.12.2008 по гр.д. 2625/2008 на Пловдивски окръжен съд , с което с което по същество е уважен иск срещу касатора на основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт . За да присъди обезщетение въззивният съд е приел , че решението по НАХД №9/2006г на КРС е задължително за граждански съд съгласно чл. 222 от ГПК (отм) по отношение на факта увреждането като настъпило при качване в превозно средство – влак. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въпросът за приложното поле на чл. 222 от ГПК (отм) в настоящия случай , спрямо БДЖ като ответник по реда на чл. 74 от ЗЖПТ и страна , която не е участвала в наказателното производство и е призована да отговаря по специален иск в качеството си на превозвач ,е намерил противно на константната практика разрешение в обжалваното решение , респ. по този въпрос е налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Според касатора от значение за точното прилагане на закона е да се постанови, че за съда , разглеждащ спор чл. 74 от ЗЖПТ срещу БДЖ в качеството му на превозвач и ответник по този специален иск , присъдата на наказателния съд не е задължителна по въпросите , изведени в чл. 222 ГПК (отм) След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , като доводите на наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС не възприема . В подкрепа на това основание са приложени решения от практиката , които нямат пряко отношение към поставения въпрос .
По въпроса има ли присъдата на наказателния съд задължителен характер в граждански спор с превозвача по чл. 74 от ЗЖПТ , относно фактическите признаци на деянието „при слизане или качване в превозно средство” следва да се даде отговор при обсъждане на касационните оплаквания по същество ,този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение и на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , предвид което
 
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №2017 от 02.12.2008 по гр.д. 2625/2008 на Пловдивски окръжен съд
В едноседмичен срок касаторът да представи вносен документ за 200 лева държавна такса по сметна на ВКС , в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва след изтичане на срока ,считано от съобщението .
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top