3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1011
гр. С., 17.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 229 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Вяра К. К. – Г. срещу решение № 391 от 31.08.2010 г. по гр. дело № 395/2010 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав.
Ответникът – А. И. А. чрез пълномощника си адвокат А. Л. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за продажба на застроен недвижим имот, предмет на нотариален акт № 183, дело № 354/2007 г. на нотариус С. Х. с район на действие РС – Самоков. В исковата молба се поддържа, че ищцата не е възприемала договора като реална продажба, а като способ за гарантиране вземане на кредитора й А. А.. Поддържа се още, че на 02.10.2007 г. между страните бил сключен предварителен договор, съгласно който ответникът се задължил да прехвърли собствеността на имота. В. съд е приел, че искът е неоснователен, поради което е потвърдил решение № 261/01.12.2009 г. по гр. дело № 153/2009 г. на Самоковски районен съд за отхвърляне на претенцията.
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата не е поставила правни въпроси. Отразени са оплаквания за процесуални нарушения, които са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Такова е оплакването за отказа на въззивния съд да приеме писмено доказателство- предварителен договор от 02.10.2007 г. относно процесния имот, както и недопускане на гласни доказателствени средства. Разясняването на правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване е дадено с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1 Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая жалбоподателката не е съобразила изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде тя съзира противоречива практика на съдилищата / съгласно разясненията в цитираното Т. /, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от нея насока, ако според виждането й е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. При основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК в хипотезата на развитие на правото следва да се обоснове непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни норми съобразно разясненията, дадени в т. 4 на цитираното Т..
Необосновано е становището на жалбоподателката, че въззивният съд се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран. При разглеждане на иска въззивният съд се е съобразил с обстоятелствата, изложени в исковата молба с оглед, на които се е произнесъл по претенцията. Поради това не е налице хипотеза на недопустимо произнасяне, обуславяща недопустимост на постановения съдебен акт.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 31.08.2010 г. по гр. дело № 395/2010 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: