О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
София 18.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: МарияИванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 686 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Г. Н. от гр.София,чрез процесуалния си представител-адвокат З. против въззивно решение от 12.12.2009г. по в.гр.д.№ 2703 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 14.04.2008г. по гр.д. № 10993/2007г.на Софийски районен съд, 30 състав в обжалваната част и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставените два въпроса- 1.за правото на обезщетение на този,който отказва да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ и 2. за задължението на въззивния съд да направи собствена преценка на събраните по делото доказателства,включително и за това,че ищцата не е изразила воля за лично ползване на съсобствения имот,а чрез трети лица-наематели. Позовава се на ТР № 129 по гр.д.№ 125/85г.на ОСГК,ТР №1/2000г.на ОСГК и на две казуални решения на ВКС- № 721 по гр.д.№ 580/92г.и № 1252 по гр.д.№ 4201/58г.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме,че ответникът дължи на ищцовата страна обезщетение за периода от 11.05.2005г.-11.05.2007г.,в размер на 9 500лв., на основание чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на съсобствената й 1/2ид.ч.от недвижими имот-апартамент с площ от 8017кв.м.,бивша съпружеска имуществена общност,въззивният съд е счел,че същият ползва изцяло съсобствения имот,ограничил е достъпа на противната страна до него,с което е препятствал възможността й да си служи с вещта съобразна дяловете,като е бил надлежно поканен –с връчена на 2.03.2003г.телеграма-да заплати дължимото обезщетение.
Съобразно тези решаващи мотиви на въззивния съд и ангажираните по делото гласни доказателства – следва да се направи извод,че първия от поставените от касатора въпроси- за основателността на претенцията за обезщетение на отказващия да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ, не е от значение за изхода на спора.На това основание,тъй като не е налице общото основание по смисъла та т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК –не следва да се допуска касационно обжалване Това е така,защото не е налице хипотеза на отказ да се ползва общата вещ,по смисъла посочен в ТР № 129 по гр.д.№ 125/85г. на ОСГК,на което се позовава касатора. Същата изисква –съсобственикът,до който е отправено писменото поискване да е предложил на отправящия поканата – да му предостави възможност да ползва общата вещ.По делото не са ангажирани доказателства, ответникът/сега касатор/ са е предоставил на ищцата такава възможност. Напротив установено е-с показанията на свидетелите Т. и Г. настоящият касатор е ползвал целия съсобствен апартамент.Независимо,че същия е отделил една стая,която е определил като предназначена за ищцата- на последната не й е дадена възможност да я ползва,защото тази стая е била използвана от ответника за склад,в нея освен мебели са били „разхвърляни кутии с бои,четки и хартии”,освен това е установено,че ответникът е сменял ключа на входната врата и е възпрепятствал волята на ищацата да ползва помещението-чрез трети лица- като го отдава под наем,тъй като той не е давал съгласие за това и се е държал по начин,който е демотивирал лицата,идващи на оглед да се настанят там.Тези факти изключват възможността да се приеме –изложената под формата на въпрос,теза на настоящият касатор,че той е предоставил възможност на ищцата да ползва съсобствената вещ,но тя е отказала това.
Несъотносим към предмета на спора е и вторият поставен от касатора въпрос за допустимост на подадената жалба,мотивиран с приетото в т.19 от ТР №1/4.01.2001г.на ОСГК.В случая въззивният съд е изпълнил задължението си за самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и съобразно това е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В тази връзка въззивната инстанция е изготвила собствени мотиви-без да е налице потвърждаване на фактическите и правни констатации на първата инстанция.Следователно–въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с ТР №1/4.01.2001г.на ОСГК и не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.12.2009г. по в.гр.д.№ 2703 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.