О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 01.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1990/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6841/08.3.2017 г., подадена от ответника по исковата молба – ОДЗ „Д.“ – [населено място], област В., въззивно решение №109/01.02.2017 г. по гр.д.№35/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №167/16.11.2016 г. по гр.д.№492/2016 г. по описа на Девненския районен съд, първи състав, с което са уважени предявените от М. К. Т. от [населено място] срещу ОДЗ „Д.“ – [населено място], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция изцяло е възприела, че правните изводи на Девненския районен съд относно незаконосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. К. Т. и е препратила към мотивите му относно незаконосъобразността на уволнение, възстановяване на работа, на основание чл.272 от ГПК.
С оглед твърденията във въззивната жалба е прието още и следното:
«За да е налице законно уволнение, поради налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово правоотношение; извършено нарушение на трудовата дисциплина отправено искане до работника или служителя за даване на обяснения; в двумесечен срок от откриване на нарушението да е наложено съответно наказание.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да установи законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и наличието на материалните предпоставки за налагане на същото.
Съдът служебно да следи дали е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и дали заповедта за уволнение отговаря на изискванията чл.195, ал.1 от ГПК.
Настоящият въззивен състав счита,че процесната заповед не е редовна от формална гледна точка, като същата не съдържа всички нормативно предвидени реквизити , независимо че е издадена от компетентен орган, в кръга на службата му в предвидената от закона писмена форма и е посочен нарушителя,не е посочено извършването на нарушението.
Видно от приложената заповед за прекратяване на трудовия договор / л.8 / в заповедта , макар че са очертани най общо признаците на нарушението, по отношение на някои нарушения е посочено времето като период, – т.1 и т.4 от заповедта, а в останалите точки от заповедта за дисциплинарно уволнение не е посочено времето на извършване на нарушението. По отношение на тези деяния не може да се прецени дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл.194, ал.1 КТ, поради което в тази част заповедта е немотивирана и на това формално основание, сочените в заповедта нарушения не следва да бъдат обсъждани по същество.
Дори и да се касае за определен период от време в който се твърди че дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Това обаче не е сторено при издаване на обжалваната заповед в т. 2, 3,5, т.6 от същата, поради което и на това формално основание, обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя.В случая обаче, липсват данни резултатите от извършваната финансова ревизия на детската градина да е била връчена на ищцата по делото М. Т., за да се приеме, че е посочено времето на извършване на дисциплинарните провинения и съответно да е спазено изискването на чл.195 от КТ.
Настоящият въззивен състав приема,че в настоящето производство не се установява по пътя на пълното и главно доказване от страна на работодателя, че проведеното дисциплинарно производство е проведено в съответствие с изискванията на КТ. Не са били са изискани и приети писмени обяснения на лицето,на което е наложено дисциплинарното наказание,както и не е взето предварително съгласие по реда на чл.333 ал.1 от КТ.
С оглед на изложеното, издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и съдът следва да я отмени, без да се произнася по въпроса извършено ли е от ищцата дисциплинарно провинение, съответства ли то на посоченото в заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е извършено.
Настоящият въззивен състав, възприема изцяло изводите на Д., към които препраща, че издадената заповед е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че работодателят не е изслушал или приел обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение
Едва след отправяне на надлежна покана до работника и то в рамките на открито дисциплинарно производство и пасивно поведение от страна на субекта на дисциплинарната отговорност може да намери приложение разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ, освобождаваща работодателя от задължението да съобрази обясненията на наказваното лице.
В конкретния случай работодателят е издал писмо изх.№ 3100-55/30.05.2016г., с което от [община] са поставени въпроси на М. Т., директор на ОДЗ Д. във връзка с извършена проверка на дейността и финансово счетоводната документация на ОДЗ Д. за периода 01.01.2014г. до 31.12.2015г..
Действително за работодателя не съществува задължение да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. С решение №722/2011 по гр.д.№518/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №68/2014 г. по гр.д.№3145/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение №270/2013 г. по гр.д.№1328/2012 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Видно от обаче от приложените по делото писма до М. К. Т./ л.49- 50 / и писма изходящи от М. Т./ л.51-55/ е видно, че исканите обяснения не отговарят на изискванията на чл.193 от КТ и постоянната практика на ВКС.
На първо място тези питания са създали неяснота за ищцата М. Т., което изрично е посочено в нейните отговори и на второ място обясненията не са за периодите и основанията, които са посочени в уволнителната заповед.
Поради това, съдът възприема изводите на Д., че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, с оглед на което предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “ уволнение” се явява основателен и следва да бъде уважен на основание чл.193, ал.2 от КТ без спора да се разглежда по същество.
Независимо от гореизложените основания за отмяна на обжалваната заповед, издадената заповед е незаконосъобразна и поради неспазване на изискването на чл.333 от КТ.
Видно от заключението по СМЕ ищцата М. Т. страда от злокачествено новообразувание /карцином/ в горния вътрешен квадрант на лява млечна , което заболяване попада под закрилата на чл.333 ал.1 от КТ.
Действително от допусната СМЕ се установява, че е била извършена оперативна намеса и ищцата М. Т. е била изписана с подобрение от болничното заведение. Обстоятелството че същата е диспансеризирана,/т.е. същата е поставена под непрекъснато здравно наблюдение/, което е видно от представените по делото писмени доказателства, включително е посочено и от вещото лице, не води до извод, че към датата на уволнение същата е била клинично здрава, така както се твърди от ответната страна по иска. С оглед и на представените писмени доказателства, настоящият въззивен състав счита,че възражението на ответната страна по иска е неоснователно . Работодателят не е получил , съгл. Чл.330, ал.2, т.6 КТ предварително разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовия договор на ищцата М. Т., поради което и издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Водим от горното, настоящият въззивен състав възприема изводите на Д., че уволнението е незаконно, а предявените искове – основателни,тъй като при незаконно уволнение работникът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
В случая ищцата е работила като „директор”, поради което следва да бъде възстановен на тази длъжност.
В съответствие с даденото тълкуване по реда на чл.290 ГПК от ВКС, следва да се посочи, че решението, с което уволненият работник се възстановява на работа, касае само индивидуалния трудов договор, но не и щатната бройка.
Нещо повече, в конкретния случай липсват данни и доказателства, че длъжността, на която следва да бъде възстановена ищцата по делото М. Т. не съществува, поради което е че предприятието, в което е работила ищцата по делото се е трансформирало преди решението по чл.344, ал.1, т.2 КТ и постановяване на настоящето решение/ В този смисъл е Решение № 327 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 69/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Основателна се явява претенцията по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 20.06.2016 г., до 2012.2016 г., тъй като настоящият въззивен състав следва да вземе предвид всички обстоятелства до момента на постановяване на съд.решение,а видно е от представеното писмено доказателство пред въззивната инстанция е обстоятелството, че ищцата М. К. Т. е била без работа до 20.12.2016 год. Предвид изложеното размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението – което съобразно заключението по назначената ССЕ е в размер на 1764,66 лв. ., като следва да се отмени решението на Д., с което е отхвърлен иска за горницата над 7415,77 лв. до претендираните 10 173,23лв. и за периода от 08.11.2016г. до 20.12.2016г., и вместо него се постанови друго,с което се осъди ответната страна да заплати разликата от7415,77 лв. до претендираните 10173,23лв в размер на 2757,46 лв ,ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
В тази, отхвърлителна част, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което да се уважи исковата претенция за периода от 08.11.-20.12.2016 г., в размер на 2757,46 лв,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, като подробно се сочат решения на ВКС по чл.290 ГПК, на които то противоречи. За всяко от посочените решения се сочи на кои изводи на окръжния съда е налице различно разрешение на визираните в исковата молба доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение/ по чл.193 – 195 и чл.333, ал.1, т.3 КТ/ от решаващия съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба М. К. Т., посредством процесуалния си представител – адв. А. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори и опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следвада заплати на ответницата по касационната жалба деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №109/01.02.2017 г. по гр.д.№35/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА ОДЗ „ Д.“ – [населено място], област В., да заплати на М. К. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: