3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
гр.София, 04.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3574 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2324 от 10.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2575 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 17.03.2014 г. по гр. д. № 13512 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І ГО, 8 състав, за осъждане на касатора да заплати на К. М. Ш. основание чл.49 от ЗЗД сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия в печатното издание на „Тема Спорт” в бр.193/2386/ година VІІІ от 18.07.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни или неотносими?
2. Трябва ли съдът да обсъди всички доводи на страните при постановяване на съдебното решение?
3. За съдържанието на понятието „справедливост” при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД.
Ответникът по жалбата К. Ш. не е подал отговор в законоустановения срок.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът К. М. Ш. е бил председател на УС на Българската федерация по спортна стрелба, когато при проверка, извършена от служители на Министерството на физическото възпитание и спорта, са констатирани финансови нарушения. Затова Министърът на физическото възпитание и спорта е издал заповед да бъде спряно финансовото подпомагане на федерацията и да бъдат предприети действия за възстановяване на нецелесъобразно изразходваните финансови средства. Върховният административен съд е оставил без уважение жалбата на федерацията срещу заповедта в частта за спиране на финансирането и без разглеждане в останалата част. Решението на ВАС е дало повод на журналиста, работещ в дружеството-касатор, да публикува статия в печатното издание със заглавие „Съдът отсече:Шефът на стрелбата е измамник”. Заради неимуществените вреди, причинени му от публикацията, ищецът е завел иск срещу касатора за обезщетение в размер на 30 000 лв., който е бил уважен за 10 000 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд. Този съд е посочил, че са били засегнати достойнството и доброто име на ищеца, който несъмнено е обществено позната личност, занимавал се е с публична дейност, изразявал е определени позиции по обществено значими въпроси. Възражението на касатора срещу правилността на обжалваното решение е, че съдържанието на статията по същество описва вярно фактите/наличието на доклад за финансовите нарушения и решението на ВАС/, а въззивният съд не е обсъдил тези обстоятелства, което е мотивирало формулирането на първите два въпроса. Настоящата инстанция приема, че по тези въпроси обжалваното решение не противоречи, а съответства на задължителната практика на ВКС, тъй като въззивният съд не е длъжен да обсъжда неотносими към спора обстоятелства и доводи на страните. В случая непозволеното увреждане не е причинено от съдържанието на статията, а от спекулативното и заглавие, което не съответства на изложените в публикацията факти. Дали с умисъл или поради небрежност, от наличието на спор за законност на административен акт журналистът е извел напълно произволен и неверен извод за доказана пред съда измама, извършена от ищеца. Невярното заглавие е причинило неимуществени вреди на ищеца, които са доказани по делото посредством събраните по делото свидетелски показания. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
По третия въпрос на касатора решението на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Съдът е взел предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, които са били доказани от ищеца. Няма несъответствие между обжалваното решение и цитираните в изложението на касатора решение № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 4 от 24.01.2011 г. по гр.д. №855/2010 г. на ІV ГО на ВКС и решение на ІV ”Б” състав на Софийския градски съд по гр. д. № 5689/2013 г. Решенията на ВКС касаят различен вид неимуществени вреди, които са причинени от наказателно производство с краткотрайна продължителност, а всички решения се отнасят до непозволени увреждания, осъществени през 2007 г. при друга икономическа обстановка.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2324 от 10.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2575 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 17.03.2014 г. по гр. д. № 13512 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І ГО, 8 състав, за осъждане на [фирма] да заплати на К. М. Ш. на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия в печатното издание на „Тема Спорт” в бр.193/2386/ година VІІІ от 18.07.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: