О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 10. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 220/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. И. от гр. София, чрез адв. Стоян К. срещу решение Nо 411 от 24.11.2008 г. по гр.д. Nо 1635/08 г. по описа на Софийски градски съд, IV В състав, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 7264/2000 год на СРС, 54-ти състав в частта,в която е допусната делба при равни квоти на имот, находящ се в гр. С., ул.”Л” № 24.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение материалния закон, като касаторът моли решението да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос относно индивидуалната собственост върху имот, придобит по време на барака, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 41 от 22.06.1972 год., ОСГК, решение № 110 от 17.01.1983 год. по гр.д. № 3593/82 год.,І г.о. и решение № 697 от 06.03.1979 год. по гр.д. № 3456/78 год.,ІІг.о.. Решенията на които се позовава касаторът, касаят хипотезата, в която вещ, придобита през време брака, за която е вложено лично имущество на единия съпруг – придобито по наследство или дарение от трето лице,не влиза в общността,тъй като е негова лична собственост и същата не подлежи на делба,поради което се изключва от делбената маса. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВКС,а напротив съдът се е съобразил със събраните доказателства, от които е видно, че касаторът е придобил процесния имот по време на брака, а не преди това и не е доказал трансформация на лично имущество. Въз основа на събраните доказателства, съдът е уважил иска за делба при равни квоти върху процесния имот за касатора и бившата му съпруга. Следователно искът е уважен,защото от събраните доказателства не е установено неговото материално право,което се отрича от бившата му съпруга.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение Nо 411 от 24.11.2008 г. по гр.д. Nо 1635/08 г. по описа на Софийски градски съд, IV В състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: