О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1013
гр.София, 09.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 827/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. З. С. и Т. З. С. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 5037 от 13.06.2011 год. срещу въззивното решение № 118 от 13.05.2011 год. по в.гр.дело № 212/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58 от 28.01.2011 год. по гр.дело № 2063/2009 год. на Хасковския районен съд за отхвърляне на предявените от тях искове по чл.108 ЗС: срещу [община]-за предаване владението върху част с площ * кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *-публична общинска собственост, на границата с имота на ищците от изток; срещу Х. Д. Н.-върху част с площ * кв.м., находяща се в имота му с идентификатор *, на границата с имота на ищците от юг и срещу М. Г. К.-върху част от * кв.м. в имота му с идентификатор *, на границата с имота на ищците/касатори/ от юг.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/материалноправни въпроси – относно доказателствената сила на нотариалния акт за дарение на процесния имот досежно площта на същия към датата на извършване на сделката и относно придобиването на имот въз основа на десетгодишно добросъвестно владение без съзнанието, че се владее имот с по-голяма площ; б/ противоречие с решение № 966 от 1971 год. на І г.о. на ВС; в/ противоречиви решения на съдилищата с позоваване на решение № 417 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 558/2009 год. на Хасковския окръжен съд и г/ необходимост от тълкуване за стабилност на актовете за собственост и сигурност на гражданския оборот.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Безспорно е, че ищците/касатори/ са собственици на имот, придобит по дарение на 13.04.1965 год., описан като нива от един декар в нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., който имот по действащата кадастрална карта от 2006 год. е с идентификатор * и с площ * кв.м. С исковете по чл.108 ЗС се претендира, че ищците/касатори/ са собственици на части от имотите на съседите си-ответници по делото. Спорът е произлязъл от разликата в площта, отразена в нотариалния акт и тази по кадастралната карта, като се поддържа, че части от имота им са включени в имотите на ответниците.
От заключението на вещото лице окръжният съд е приел, че фактическото положение на имота на ищците/касатори/ понастоящем съвпада с границите и размерите по кадастралния план от 1988 год. и че страните са владели имотите си в този им вид, като няма данни за завладяване от ответниците на части от имота на ищците от южната му граница. Прието е, че при продължилото владение след 1988 год./когато е създадена кадастралната карта на м.К.-Х./досега и предвид отмяната на чл.29 З./ДВ, бр.21 от 13.03.1990 год./, ответниците са придобили собствеността върху посочените от вещото лице части, с които се е увеличила площта на имотите им в сравнение с площта по техните документи за собственост. В. съд не е възприел заключението на техническата експертиза в частта, с която според вещото лице, пътеката от изток, която е собственост на общината, включва част от имота на ищците /касатори/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на процесуален или материалноправен въпрос, дадено с обжалваното решение.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се сочи в какво се изразява противоречието между въззивното решение и решение № 966/1977 год. І г.о. на ВС, от което е представена само извадка, че този, който твърди, че ползува един имот на правно основание, трябва да го докаже и че недействителният договор не поражда правни последици и не може да съставлява правно основание за ползване на имота.
Липсва противоречие и с решение № 417 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 558/2009 год. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на 25.06.2010 год., според което правилно първоинстанционният съд се е съобразил с обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, удостоверяващ валидно извършена продажба на апартамент. Предвид проблематиката на настоящия казус, породена от разликата в площта на нивата по договора за дарение от 13.04.1965 год. и тази на имота по действащата кадастрална карта от 2006 год., не би могло да се приеме, че е възприето противоречиво разрешение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На последно място, за да се допусне касационно обжалване в отсъствието на основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, би следвало да е налице поне една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено в т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В случая, касаторите не твърдят, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба по въпросите, свързани с приложението на разпоредбите относно индивидуализацията на недвижимите имоти, предмет на разпоредителни сделки, както и относно института на придобивната давност. Ето защо, допускането на касационно обжалване на въззивното решение би било неоправдано, тъй като формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а касаят единствено конкретната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 13.05.2011 год. по в.гр.дело № 212/2011 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 5037 от 13.06.2011 год. на Д. З. С. и Т. З. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/