О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1014
С., 27.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 528 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Н. А. Н., приподписана от адвокат В. П. и от Н. А. М., придописана от адвокат В. П., против решение от 8.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1872 по описа за 2004 г. на С. градски съд, ІІ-В въззивен състав, с което е отменено решение от 20.02.2004 г. по гр.д. № 7137/2003 г. на С. районен съд и е постановено друго за уважаване на предявените ревандикационни искове от Т. М. Я., Т. М. С., Д. В. Н., Ю. В. Б., И. В. Т. и И. В. Т. против Н. А. М. по отношение реална част с площ от 171 кв.м. от югоизточната част от имот пл. № 1412, индивидуализирана по граници, неодобрен кадастрален план и скица към експертното заключение и против Н. А. Н. по отношение на реална част от 171 кв.м. от северозапданата част от имот пл. № 1412, индивидуализирана по граници, неодобрен кадастрален план и скица към експертното заключение.
Ответниците по касационната жалба Т. М. Я., Т. М. С., Д. В. Н., Ю. В. Б., И. В. Т. и И. В. Т. заявяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е обсъдил наведените възражения против легитимацията на ищците и е приел, че същите се легитимират като собственици на основание приключила административна процедура по ЗСПЗЗ – макар решение № 2 от 5.01.1995 г. на ПК”В.” да е нищожно, собствеността е възстановена с решение № 2/9.09.1999 г. на ПК”В.”, към което е приложена скица, като имотът е представлявал земеделска земя към момента на внасянето му в ТКЗС и понастоящем е извън регулация, макар и в строителния полигон, но не е застроен, поради което са налице предпоставките за неговата реституция.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че изводите на съда относно наличието на възстановено с валидно решение право на собственост и относно земеделския характер на имота противоречат на приложените от тях съдебни решения.
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на противоречива съдебна практика. Тълкуването в решение № 506/3.09.2009 г. по гр.д. № 1114/2008, ВКС, ІV г.о. – че, ако има по-ранно решение за възстановяване на собствеността, то второто решение ще се яви нищожно – е неотносимо към настоящия случай, при който до постановяване на решението на ПК”В.” от 1999 г. не е била налице валидно решение за възстановяване правото на собственост. Изводите на съда, че имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ съответстват на тълкуването по решение № 939/22.06.2006 г. по гр.д. № 1317/2005 г., ВКС, ІV г.о., разглеждащо елементите на фактическия състав на земеделската реституция, приложима към имоти предназначени за земеделско производство и отговарящи на отрицателните условия по чл.2 ЗСПЗЗ и чл.1 ППЗСПЗЗ, както и по отношение на „неземеделски имоти” в изрично посочените от закона случаи.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 8.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1872 по описа за 2004 г. на С. градски съд, ІІ-В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: