О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
София, 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3035/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Д.П. – пълномощник на Т. З. Т.,срещу решение № 117/31.01.2013 год. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 162/2013 год.,с което е потвърдено решение № 186/03.10.2012 год.,постановено по гр.д.№ 379/12 год. на Провадийски районен съд,с което са отхвърлени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от касатора против [фирма],за признаване на уволнението му със заповед № МЕР-ВН-ЗАО-801/17.04.2012 год.за незаконно и отмяната на уволнението,за възстановяването му на длъжността,която е заемал преди уволнението и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 1387 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материално правния въпрос за съдържанието на понятието”злоупотреба с доверието на работодателя”по смисъла на чл.190,ал.1,т.4 КТ и относно формата на вината при констатирано нарушение”злоупотреба с доверието на работодателя”.
Ответната страна [фирма], чрез пълномощника си юриск.Б.М. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че по силата на трудов договор № 399 от 27.10.1999 година и допълнително споразумение към него от 04.01.2007 год.ищецът – касатор е изпълнявал длъжността „Ел. монтьор“ в [фирма], Мрежови експлоатационен район В..Със заповед № МЕР-ВН-ЗАО-801/ 17.04.2012г. на Ръководителя на М. В. му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“,а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. с чл.190,ал.1,т.4 от КТ.Основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е дало установеното на 09.03.2012 год., при извършена рутинна полицейска проверка на л.а. „Ситроен” край [населено място], в който са намерени голямо количество медни отпадъци – около 320 кг.и са били задържани ищецът – касатор и друго лице.При горните констатации, работодателят след изпълнение процедурата по чл.193 и след преценка на разпоредбата на чл.194,ал.1 и ал.3 от КТ е наложил дисциплинарното уволнение.Прието е,че уволнението е извършено законно, при спазване на изискванията на чл.193 КТ и при доказано извършване на дисциплинарните нарушения. На първо място длъжностната характеристика на ищеца го е задължавала да не допуска разхищение, неправомерно, нецелесъобразно и не по предназначение използване на материали, инструменти и оборудване предоставени за работа ,т.е. самата характеристика включва в себе си задължения за добросъвестност, контрол и отчетност при използване ресурсите на предприятието; за добросъвестно полагане на труд и съхраняване грижливо собствеността на завода.Съдът е приел,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя ,тъй като отнемането на продукция – една част от която скраб, а друга годна за употреба не визира добросъвестност и / или опазване на имуществото.Безспорно е,че ищецът е предприел действия несъвместими с работната му среда и Длъжностна характеристика, освен това те биха могли да се окачествят като престъпни по смисъла на чл.195 ал.1 от НК. Трудовите отношения между страните не са били прекратени, защото ищецът е извършил престъпление, а защото той е злоупотребил с доверието на своя работодател, защото не е изпълнил неговите законни разпореждания и най – вече защото е допуснал разхищение на имуществото на завода. на ищеца.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице,защото касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК , т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Безпротиворечива е както съдебната праткита,така и теория,че злоупотребата с доверие и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187,т.8 и т.9 КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл.187,т.8 и т.9 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл.203 до чл.212 КТ. Липсата на имуществена вреда е правно релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност.Освен това съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117/31.01.2013 год. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 162/2013 год.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: