О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2220/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.В.В. – пълномощника на Д. Т. Н., против въззивно решение № 2225/03.12.2013 г. по гр.д. № 2943/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 39/04.01.2013 год.по гр.д.№ 7012/2010 г. по описа на Софийски градски съд ,в частта,с която Д. Т. Н. е осъден да заплати на Е. Т. Д. законна лихва върху сумата 17 815 лв.за периода 15.05.2007 год.-16.03.2010 год. и разноски в размер на 3131,50 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправните въпроси – 1.относно правната квалификация на иска,като излага своето становище за погрешна правна квалификация на иска и цитира отделна абзаци от решение № 45/20.04.2010 год.по т.д.№ 516/2009 год.,ІІ т.о. на ВКС ;2. относно приложението на чл.78 ГПК като се позовава на ТР № 6/2013 год.на ОСГТК на ВКС.Сочи и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса – дали между страните е налице валиден договор за поръчка,когато по делото няма данни и твърдения на страните такъв да е бил реално сключен,при наличие на валидно учредена с пълномощното /а не с договор/представителна власт.
Ответната страна ,чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата е приела,че между страните е налице правоотношение по договор за поръчка,защото ищцата Д. с пълномощното е учредила представителна власт и право на ответника ,неин брат,да сключи сделка от нейно име,а ответника като е извършил действието се е съгласил с упълномощаването и се е задължил да изпълни сделката.Отчетната сделка е извършил със забава,а дължимата сума е заплатена в хода на висящото производство,поради което лихвата за забава се дължи от поканата,в случая исковата молба – 15.05.2007 год.до погасяване чрез плащане на главното вземане – 16.03.2010 год.За неоснователно е прието възражението на ответника,че е направил възражение за прихващане с вземането му за разноски по изпълнителната сделка,тъй като липсва изобщо такова направено в сроковете по ГПК.За неоснователно е прието и възражението му,че вземането за лихва за забава е погасено,тъй като е погасено главното вземане.Прилагайки възприетото в ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС съдът е корегирал размера на дължимите от ответника разноски пропорционално на първоначалната претенция,като е съобразил и разпоредбите на ГПК/отм./,по който ред е протекло производството по делото.
Липсата на формулиран по надлежния ред правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 год.на ОСГКТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не съставляват правни въпроси оплакванията за неправилност на въззивното решение, както и становището на жалбоподателя.Страната е развила доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. При липсата на поставен правен въпрос не може да бъде обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол, тъй като допълнителното основание обективира хипотезата, в която е развит съответния въпрос. Не съставлява допълнително основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК възпроизвеждането на нормативния текст и цитирането на абзаци от практика на ВКС, както е процедирал касатора. Приложената практика не е съпоставена с разрешенията във въззивното решение, за да се отрази, в какво според касатора се състои отклонението на въззивния съд от тази практика. Съображенията за неправилно приложение на закона не релевират основание по чл.280,ал.1 ГПК.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че разрешението дадено в ТР № 6/2013 год.на ОСГТК на ВКС е съобразено от въззивния съд.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Освен това по поставения въпрос практиката е многообразна и непротиворечива.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2225/03.12.2013 г. по гр.д. № 2943/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. Н. да заплати на Е. Т. Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: