О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Василка Илиева
гр.дело №3299/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адвокат адв. Р. Д. – процесуален представител на И. О. А. , против въззивно решение № 58/02.4.2014 г. по гр.д.№ 108/2014 г. по описа на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 19/07.01.2014 г. по гр.д.№ 333/2013 г. по описа на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от И. О. А. против “Д. я. “С. к.” – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и същите са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е правоприемство между Направление “Здравни дейности към [община] и ОАДЗ “С.” и налице ли е начална нищожност на подбора и прекратяване на трудовото правоотношение ;2. Задължен ли е работодателят да извърши подбор и при подбора да се съобрази с факта, че има лица с по-нисък образователен ценз и кой трябва да извърши подбора – Направление “Здравни дейности” или [община] и ОЗД “С.” ;3. Кой следва да утвърди критериите за подбора, след като са утвърдени от лице, което не се явява работодател .Позовава се на представеното решение на ВКС,както и на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 6/11.01.2013 год.на ОСГК на ВКС.
Ответника по касация , посредством процесуалния си представител , е депозирал отговор по чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че ответната детска ясла е обособена като организационна структура към Направление “Здравни дейности” при Общинския съвет – Видин, като с т.4 от решението си последният е постановил трудовите правоотношения на медицинския и не медицинския персонал да се уредят при условията на чл.123 КТ, т.е. запазването им при смяна на работодателя, а управлението и административното ръководство на яслата да се осъществява от директора. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че процедурата по провеждане на подбора по чл.329 КТ и издаването на заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения е от компетентността на директора на детската ясла. Прието е също така, че е неправилен изводът на първоинстанционният съд , че подборът по чл.329 КТ е следвало да се извърши измежду всички медицински сестри, които са на щат в Направление “Здравни дейности” при [община], а компетентен за извършването на подбора е директора на яслата и то само измежду персонала й. Освен това окръжният съд е стигнал до извод, че за да се направи преценка с кои медицински сестри да се прекрати трудовото правоотношение е била назначена комисия, която е извършила подбора на база на резултатите от проведен тест, след което е направила предложението си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и М. П., които са били с най-слаби резултати от теста. Относно състава на комисията по подбора и въпросите, включени в теста съдът е счел, че това не са въпроси, които подлежат на съдебен контрол, а това е право на работодателя да посочи и определи критериите, по които да се извърши подбора при съкращаване в щата.
Първата част от първия въпрос и втората част от втория въпрос са фактически, а не правни, тъй като визират конкретно правоотношение и свързаните с него обстоятелства,поради което те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
По втората част от първия въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като от една страна е относима към първата част на въпроса, а от друга касационната жалбоподателка не е обосновава поставянето му.
По първата част от втория въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Отговор на този въпрос е даден с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК. От друга страна, изводът на окръжния съд за спазване изискванията за подбор се основава на представените от работодателя доказателства за подбор, които не са оспорени от ищцата след представянето им.
По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същият се съдържат в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, а представените писмени доказателства за извършен подбор не са били оспорени изобщо по предвидения в процесуалния закон ред.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 58/02.4.2014 г. по гр.д.№ 108/2014 г. по описа на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: