О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 10. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 270/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Г., чрез адв. Л срещу решение № 547 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 20071200500413/07 г. по описа на Б. окръжен съд, с което е отменено решение по гр.д. № 407/2003 г. на Районен съд- С. , с което е допуснато разпределение на ползването на съсобствен имот, находящ се в гр. С., като въззивния съд е постановил ново разпределение съгласно прието заключение.
Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано и моли да бъде отменено и делото решено по същество.
Въззивният съд е оставял два пъти касационната жалба, без движение поради това, че към нея не е приложено изложение на основанията за допустимост на жалбата. Въпреки дадените указания към жалбата не е приложено изложение, а втора касационна жалба, в която се изброяват касационни оплаквания. Касаторът не е изложил ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднал в хипотезата на т. 1, 2 и т.3 на ал.1 от чл. 280 ГПК.
Ответните страни не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В случая съдът се е произнесъл по правен въпрос,а именно относно възможността да бъдат администрирани взаимоотношения между съсобственици относно начина на реално разпределение на ползването на съсобствена вещ.
Касаторът само е изложил касационни оплаквания, касаещи основателността на жалбата, без да е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаван от съдилищата или да е от значение за развитието на правото. Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на касатора, още повече, че същият не е направил и твърдения в тази насока. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало, който е основен принцип в гражданския процес. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, за да е налице една от хипотезата по точка 1, точка 2 или точка 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено,че първото основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на ТР или ПП. Доколкото обаче е приложил решения на районен и окръжен съд/без данни същите да са влезли в сила/,както и решение № 202/07 от 07.05.2007 год.по гр.д. № 2765/2005 год. на ІV Б г.о. на ВКС следва да се отговори дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като представените две решения,които не са влезли в сила не следва да бъдат обсъждани,а обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното решение на ВКС,макар и при друга фактическа обстановка. Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Освен това касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи,как приетото от въззивния съд разрешение за разпределение ползването на съсобствен имот на основание чл.32 ал.2 ЗС влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 20071200500413/07 г. по описа на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: