О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
гр. София 02.11.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1058 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. В. Б., чрез адв. Д. П. против решение № 1367/28.10.2016 г. по в.гр.дело № 1585/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 18/15.02.2016 г. по гр.дело № 530/2013 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против Ю. С. С. за заплащане на сумата 22 500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за доставка на 75 тона пшеница – средно качество, дължима по силата на чл.12,ал.1 от договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г. Поддържаното основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД се уважи.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.нищожна ли е на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, като противоречаща на закона договорна клауза, предвиждаща неустойка при неизпълнение в размер на 100% от договореното, но недоставено количество продукция, както и неустойка в един и същи размер за вреди от пълни и неточно изпълнение, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 64/10.09.2012 г. по т.дело № 193/2011 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК., 2. нищожна ли е на основание чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД като противоречаща на закона договорна клауза, предвиждаща неустойка при неизпълнение в размер на 100% от договореното, но недоставено количество продукция, при положение, че в други законови разпоредби – чл.93,ал.2 ЗЗД и чл.334 от ТЗ е предвидена възможността да иска задатъка, респективно цената в двоен размер, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Ю. С. С., чрез адв. Н. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 15.02.2015 г. по гр.дело № 530/2013 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от А. В. Б. против Ю. С. С. иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължение за доставка на 75 тона пшеница средно качество, съгласно сключения между страните договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г. за разликата над присъдените 15231.75 лв. до пълния предявен размер от 22500 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е приел за установено от представения по делото договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г., че в п.12, ал.1 от същия страните са постигнали съгласие, че ако производителят не достави договореното количество земеделска продукция и не изпълни задължението си по чл.9 от договора, възложителят има право на неустойка в размер равен на 100% от договореното, но недоставено количество. Посочил е, че чл.9 от договора предвижда задължение за спазване на сроковете за доставка и доставяне на продукция, отговарящи на изискванията за качество и количество съгласно договора. Според въззивния съд така направената в чл.12 уговорка е за неустойка в натура, а не в парична равностойност, съответстваща на цялото недоставено количество земеделска продукция. Прието е, че в п.11 от договора е постигнато съгласие всяка от страните да има право да търси обезщетение за претърпените от нея вреди поради неизпълнение на задълженията на другата страна. С оглед на така направените уговорки между страните въззивният съд е приел, че уговорката за неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото страните веднъж са уговорили възникване на задължение за заплащане на обезщетение за неизпълнение – п.11, че уговорката за неустойка веднъж предполага обезщетяване повторно и изцяло на същите вреди и е в един и същ размер както за вредите от пълно неизпълнение, така и за вредите от неточно /частично/ изпълнение. Формиран е извод, че целта на неустойката излиза извън присъщите и функции. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК, според която нищожна поради накърняване на добрите нрави ще бъде неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочил е, че уговорката противоречи на добрите нрави и е направена в противоречие с чл.9 от ЗЗД, поради което и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД е нищожна. Прието е, че като такава, същата не поражда правно действие и поради това предявеният иск за заплащане на неустойка е неоснователен, и следва да се отхвърли.
При тези съображения възивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 64/10.09.2012 г. по т.дело № 193/2011 г. на ВКС, II т.о., по чл.290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по правните въпроси: императивна ли е разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД и в тази връзка нищожна ли е на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречаща на закона договорна клауза, предвиждаща при неизпълнение връщане на дадения задатък над посочения в закона двоен размер. С посоченото решение, постановено по чл.290 ГПК са разрешени правни въпроси, различни от поставения, поради което съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставения въпрос касае приложение разпоредбите на чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД и чл.92,ал.1 ЗЗД. Всяка от цитираните норми е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя А. Б., чрез адв. Д.П..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 900 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1367/28.10.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1585/2016 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 37413/16.12.2016 г., подадена от ищеца А. В. Б., [населено място], обл. П., [улица], № 28, чрез адв. Д. П., съдебен адрес, [населено място], [улица], „И.”, адв.Д.П..
Осъжда А. В. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. П., [улица], № 28, да заплати на Ю. С. С., [населено място], общ.К., обл.С. З., [улица] сумата 900 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: