О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петдесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3523/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община],срещу решение № 65/11.03.2013 год. на Окръжен съд – Смолян, постановено по гр.д.№ 74/2013 год.,с което е потвърдено решение № 1/04.01.2013 год.,постановено по гр.д.№ 1307/12 год. на РС-Смолян,с което са уважени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от З. Н. П. против [община] ,за признаване на уволнението му със заповед № 216/06.07.2012г. за незаконно и отмяната на уволнението,за възстановяването му на длъжността,която е заемал преди уволнението „Д.“ в Х. г. – С. и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2473,88 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материално правните въпроси относно приложението на чл.193,ал.1 КТ и по-конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищеца за вземане на обяснения и относно момента,от който започва да тече срокът по чл.194,ал.1 ,пр.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание.Представя решение № 363/10.01.2012 год. на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 30/8.02.2012 год.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 544/6.01.2012 год. на ВКС,ІV г.о. и решение № 231/13.06.2011 год. на ВКС,ІV г.о.
Ответната страна З. Н. П.,чрез пълномощника си адв.М.Г. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че в тежест на работодателя е да установи правомощията си за прекратяване на трудовия договор. Той не е спазил разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването им. Срокът е започнал да тече от получаване на доклад утвърден от Министъра на културата изх.№ 10-00-0005 от 23.01.2012 год. изпратен до кмета на О. и получен на 26.01.2012 год. На основание чл.193 ал.1 от КТ са изискани обяснения от служителя на 26.02.2012 год. В самия доклад на министъра са визирани допуснати нарушения от служителя и същите са вменени и в заповедта за уволнение. Двумесечния срок започва да тече от 26.02.2012 год., а заповедта за уволнение № 2162 е издадена на 6.07.2012 год.,т.е. след изтичане на двумесечния срок и след извършена проверка по нареждане на кмета, но след проверката от кмета не са изискани обяснения от служителя. Ако се приеме, че двумесечния срок започва да тече от втория доклад от 30.05.2012 год. то няма изискани обяснения от служителя по чл.193 ал.1 от КТ. Неспазването на императивни норми на закона води до отмяна на уволнението, без да е необходимо спора да се обсъжда по същество. Уважаването на главния иск води до уважаване и на иска за възстановяване на работа и иска за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради уволнението.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставения материалноправен въпрос относно момента,от който започва да тече срокът по чл.194,ал, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС- решение № 363/10.01.2012 год. на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 231/13.06.2011 год. на ВКС,ІV г.о.,съгласно която правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт.При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 – месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.Другите две представени решения на ВКС,на които се позовава са несъпоставими с настоящия спор,тъй като касаят принципно други казуси. В случая не следва да се разглежда материалноправния въпрос относно приложението на чл.193,ал.1 КТ ,тъй като изводите на съда касаят спазването или не на срока по чл.194,ал.1 КТ и това е достатъчно основание да не се допусне касационно разглеждане. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/11.03.2013 год. на Окръжен съд – Смолян, постановено по гр.д.№ 74/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: