О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4738/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Г.Г. – пълномощник на Н. Р. Р. против решение от 14.03.2013г., постановено по гр.д. № 1449/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение , с което е потвърдено решение от 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД и чл.25,ал.2,предл.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба,сключен на 22.05.2008 год. с н.а.№ 115,д.№ 105/2008 год.Признато е за установено по иска предявен от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р.,че договора за продажба на недвижим имот е нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.3 във вр.чл.40 ЗЗД.Уважен е предявения от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС.Оставен е без разглеждане предявеният при условията на евентуалност от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за продажба на недвижим имот поради противоречието му със закона – чл.38 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Оплакването за съществено процесуално нарушение е, че му е било ограничено правото на защита, защото процесуалния му представил едностранно е прекратил договора за правна помощ без да уведомява своя доверител, поради което Р. не се е явил в съдебно заседание и интересите му са останали незащитени. Прави оплаквания за процесуални нарушения в първата инстанция – по изготвянето и приемането на доклада, неправилно внесена държавна такса по част от исковете, като въззивната инстанция не е отстранила нарушенията, допуснати от първата инстанция. Поддържа и оплакване, че не е взето под внимание, че първата инстанция се е произнесла по иск по чл.17, ал.1 ЗЗД какъвто не е бил предявен, както и че е налице отказ на въззивната инстанция да събере нови доказателства – да допусне нова техническа експертиза. Сочи нарушение на материалния закон- нормата на чл.9 ЗЗД, чл.40 ЗЗД , чл.137, ал.1, т.1 ТЗ, чл.141, ал.1 ТЗ, чл.286, чл.287 вр. с чл.297 от Търговския закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по решаващите за делото въпроси- Значението и изискванията на които следва да отговаря доклада по чл.146 ГПК;Преклудира ли се възможността за нови доказателствени искания , които касаят обстоятелства, подлежащи на доказване, когато първоинстанционният съд е пропуснал да изготви пълен доклад- посочват се решения на ВКС, в които са разгледани поставените въпроси.Сочи и основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК по въпросите :Относно разгледаният и непрявен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД и разграничението между исковете за установяване на нищожност на привиден договор и исковете за разкриване на прикрита сделка;Относно обема на представителната власт на управителя на търговското дружество , чие е правото да определи цената и длъжен ли е довереника да съобрази ограниченията и задълженията. Позовава се на решение № 1327 от 23.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 5259 /2007 г. на ВКС, І г.о.По въпроса – дали не изгодността на търговската сделка, сключена от управителя на търговското дружество е достатъчно основание, правещо сделката относително недействителна се позовава на противоречие с решение № 218 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 750/2006 г. на ВКС, І т.о.
Касационна жалба е подадена и от П. К. Р. срещу решението.Отново се правят оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК, като се обръща основно внимание на нарушенията, допуснати в първоинстанционното производство и то по исковете ,за които има налице влязло в сила решение.
Към касационната жалба е представено изложение, в което са поставени въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, главно касаещи процесуални въпроси в първоинстанционното производство:Значението на доклада по чл.246, ал.1, т.1 ГПК, включително и по разпределение на доказателствената тежест ; възможно ли е допълнително конкретизиране на исковете след изготвения доклад по делото; може ли съдът да обоснове решението си на обстоятелства, които не са наведени от ищеца , вкл. и при условията на чл.147 ГПК; длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни за спора факти при предявеният иск за нищожност на договора във вр. с чл.40 ЗЗД; Поставят се и въпроси по приложението на материалния закон в предметното поле да чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Решението за отхвърляне на предявените в обективно и субективно съединение искове по иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за разкриване нищожността на договор за продажба; иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на дисимулирана сделка по договор –договор за дарение, прикрит от договора за продажба; иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на дисимулираната сделка е влязло в сила като необжалвано, от една страна и от друга касаторите Н. и П. Р. е недопустимо да атакуват решението в тази част ,защото за тях липсва правен интерес. Всички наведени доводи за неправилност на съдебният акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения , необоснованост и материална неправилност в тази част са без правно значение, тъй като решението има законна сила. ВКС не следва да разглежда наведените оплаквания в тази част в настоящето определение.
Жалбите са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попадат в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първостепенното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД вр. с чл.40 ЗЗД от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р., както и предявеният иск по чл.108 ЗС. Намерил е за нищожен договорът за покупко- продажба, обективиран с н.а. № 115, н.д. № 105 от 22.05.2008 г., нотариус С. П., с който е осъществена продажба от [фирма], представляван от П. К. Р. на Н. Р. Р.. С този договор Р. е закупил от Търговското дружество, представлявано от съпругата му П. Р., недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ поземлен имот с пл. № 21 ,от кв. 39, по плана на [населено място], м. „Г.-з.-Б-17″, целият с площ от 286 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре. Със сделката, обективирана с цитирания по-горе нотариален акт П. Р.- управител на [фирма] е продала на своя съпруг Н. Р. описаният имот при цена 20 000 лв. За изповядването й е взето решение на Общото събрание на Дружеството с протокол от 15.05.2008 г. и Р. в качеството си на управител е била упълномощена от Общото събрание на Дружеството да продаде имота по цена не по –ниска от посочените по- горе 20 000 лв. При посочената фактическа обстановка съдилищата еднозначно са счели ,че предявеният иск е основателен. След като са признали сделката за нищожна са осъдили касаторите да възстановят собствеността и предадат владението на имота на Дружеството, както и да им заплатят направените разноски.
Касаторите поставят процесуални въпроси, които не обуславят допустимостта от касация на въззивното решение поради следното:
С Тълкувателно решение № 1/2013 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС се дадоха разяснения по някои спорни въпроси по прилагането на ГПК и в конкретност във въззивното производство. В т.2 от ТР № 1/2013 г. са разгледани въпросите за правомощията на въззивния съд когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно изискванията на чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. Прието е, че въззивната инстанция не следва да преповтаря процесуалните действия, допуснати при изготвянето на доклада, дори те да са били опорочени; не е в компетентността си да ги извършва наново, а трябва да отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагането на правото, което е направил въззивният съд. Това Тълкувателно решение синтезира практиката по поставените въпроси в изложението към касационните жалби и на двамата касатори , което не налага касиране на въззивното решение.
Втората група въпроси, свързани със събирането на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест също са намерили отговор ТР № 1/2013 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В решението е посочено в кои от случаите следва да се допуснат нови доказателства. Направеното оплакване за недопускане на нова техническа експертиза във въззивната инстанция е инвокиране порок по съществото и правилността на въззивното решение, а и следва да се отбележи, че експертното заключение не представлява ново доказателство, а е продължение на дейността на съда по анализ на фактите от спора, за което са нужни специални знания.
Съгласно ТР № 1 от 2009 г. от 19.12.2010 г. на ОСГТК на ВКС до касация следва да бъдат допуснати тези въззивни решения,по които поставените материалноправни или процесуалноправни въпроси са от значение по конкретното дело, т.е. този въпрос да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
В конкретния случай поставеният от касатора въпрос за разгледаният непредявен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД и разграничението между исковете за установяване на нищожност на привиден договор и исковете за разкриване на прикрита сделка не касае въззивното решение. Тези искове са били отхвърлени от първоинстанционния съд, решението по тях е влязло в сила и не е предмет на касираният съдебен акт.
Не следва да се допуска обжалване и по последният материално правен въпрос относно обема на представителната власт на управителя на търговското дружество, чие е правото да определи цената и длъжен ли е довереника да съобрази ограниченията и задълженията. Посоченото в изложението съдебното решение, на което се позовава касатора е постановено по реда на отменения ГПК и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е произнесено по реда на чл.290 ГПК. На второ място в съответствие с практиката въззивният съд е приел, че представителят следва да спазва общият принцип за добросъвестност и да не сключва сделка във вреда на представлявания, макар в мандата да са поставени ограничителни критерии. Зачетен е факта, че е взето решение на Общото събрание на [фирма] на 15.05.2008 г. за продажба на дворното място и сградата, като избора на купувач и определянето на цена, не по- ниска от 20 000 лв. е предоставено на управителя П. Р.. В настоящия случай имота е продаден на цена десетки пъти по ниска от пазарната цена на имота,като е отчетено, че в момента на продажбата е налице „пазарен пик „.Изводите са съобразена с константната практика, че представителството следва да се извършва при условията на добросъвестност, която налага да се подберат такива условия по сделката, които биха били най-благоприятни.Освен това не следва да се пренебрегва и обстоятелството на съпружеската връзка между продавача и представителя, която при условията на чл.172 ГПК презюмира умисъл и знание за увреждането на представлявания.
Не съставляват въпроси от значение за приложното поле на касационното обжалване, наведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за незаконосъобразност и необоснованост на възприетите от въззивният съд изводи.Грешките на съда при формирането на фактическите и правни изводи по съществото на спора са относими към правилността на въззивното решение и към предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, поради което подлежат на проверка в производството по осъществяване на касационнен контрол по реда на чл.290 ГПК, при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по касационната жалба направените за настоящата инстанция разноски в размер на 960/деветстотин и шестдесет / лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
от 14.03.2013г., постановено по гр.д. № 1449/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение .
ОСЪЖДА Н. Р. Р. и П. К. Р. да заплатят на [фирма] направените за касационната инстанция разноски в размер на 960/деветстотин и шестдесет / лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: