О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 11. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 478/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. Л. от П. , чрез адв. Надежда Л. М. , срещу решение Nо 85 от 15.01.2009 г. по в.гр.д. Nо 3012/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което се осъжда касатора да предаде владението върху цялото самостоятелно жилище с площ от 45 кв.м., разположено в южната половина на едноетажната полумасивна жилищна сграда, потроена в ПИ Nо 1624 в общ по регулация УПИ ХV-1623, 1624 от кв.7 по плана на гр. П., и върху попадащата под жилището ниска изба с вход от изток, върху клозет в североизточната част на дворното място, както и да предаде владението върху разликата между ? идеална част и 4/9 ид.ч. от дворното място и от всички подобрения в него и е отмянен нотариален акт № 74/11.04.1985 год. за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, по силата на който праводателя на касатора е бил признат за собственик на 1/3 ид. ч. от процесното дворно място,ведно с ? ид.ч. от едноетажната жилищна сграда, ведно с избата, както и на 1/3 от подобренията.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по начин, който противоречи на практиката на ВКС. Оспорва се възприетата от вторинстанционния съд незадължителност на участието в този процес на останалите наследници на праводателя на касатора в качеството им на необходими другари по смисъла на 172 ал. 2 ГПК (отм.). В подкрепа на оспорването е приложено Решение Nо 1527/26.07.1999 г. по гр.д. 313/99 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая и това основание не е налице. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със соченото решения на ВКС,а напротив съдът се е съобразил с трайната и непротиворечива практика,че съсобствениците/наследници/,които са владелци на едни недвижим имот имат качеството на обикновени другари,а не на необходими другари,тъй като всеки от тях има самостоятелно материалноправно положение.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 85 от 15.01.2009 г. по в.гр.д. Nо 3012/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: