О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София, 30.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1610 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 484/21.11.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 477/2012 г.
С него въззивният съд е определил режим на лични отношения на бащата В. Г. Д. с детето В. В. Д. през първия месец след влизане на решението в сила да го вижда и взема при себе си в дома си в [населено място], [улица] първата и втората събота от месеца за времето от 10.00 до 14.00 ч. и третата и четвъртата събота от месеца за времето от 10.00 до 18.00 часа. След изтичане на горния срок, бащата да взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни през зимата и 20 дни през лятото във време, несъвпадащо с отпуската на майката. Бащата е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В. Я. Я. чрез адв. К. С. Г. обжалва решението в частта, с която е определен 1 месец за преходни отношения между детето и бащата и без участие на трето лице, а също и дадената възможност за преспиване на детето при бащата в основния режим на контакти между бащата и детето.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна по жалбата не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В. Г. Д. чрез ад. И. А. обжалва въззивното решение в частта, с която размерът на дължимата от него месечна издръжка на детето В. е определен над 100 лв.
Касационни оплаквания са за неправилност.
Насрещната страна по касационната жалба не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че двете касационни жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават страните, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на В. В. Я.:
Поставен е въпросът дали е задължително изслушването на родителите по дела, в които се разрешава въпроса за родителските права спрямо малолетни непълнолетни деца.
Поддържаното противоречие с ПП 1-1974-ВС РБ не е налице. Съдът, съобразно изричното изискване на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г., приложим в случая, е изслушал родителите, обсъдил е техните обяснения в съвкупност с всички доказателства по делото и ги е преценил при вземане на крайното решение с оглед интереса на детето.
Повдигнат е въпроса дали поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. Не се установява поддържаното противоречие с ПП 1-1974-ВС РБ. Постоянният адрес на бащата е в [населено място] и съдът е установил, че той пребивава там през уикендите с жената, с която живее и роденото от връзката им дете К.. Съдът, също така е отчел условията в дома на посочения адрес, възможността бащата да бъде подпомаган от своите родители в грижата за детето, а също и за постепенното осъществяване на контакти с бащата, както и с роднините си от бащина линия. Не е налице противоречие с цитираното Постановление на ВС РБ, напротив, съдът, изхождайки от закона и трайната съдебна практика е взел решение с оглед най-добрия интерес на детето.
Я. твърди, че разрешението на съда относно преходния период в отношенията между бащата и детето В. противоречи на разясненията, дадени в Р-276-2011-IV ГО ВКС, което не се установява от данните по делото.
Следва да се посочи, че обстоятелствата по двете дела не са напълно идентични, за да може да се поддържа приложение на чл. 280, ал. 1,у т. 2 ГПК /спр. ТР-1-2009-ОСГТК/. Пи приложеното към изложението дело е установено, че детето не само, че е прекъснало връзките са бащата, но изпитва страх от него, проявява агресия и напрежение. По обжалваното решение е установено, че детето е отчуждено от бащата, но няма данни, че срещите между тях ще навреди на психиката и правилното развитие на детето. Установено е укоримо поведение на майката, което именно е довело до сложилите се отношения между бащата и детето – тя държи срещите да се осъществяват само в нейно присъствие, в дома й, без преспиване в дома на бащата. В случая, разрешението на въззивния съд е напълно съобразено със задължителните разяснения по цитираното от касатора Я. решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК – изолирането на някой от родителите от отглеждането и възпитанието на детето, откъсването от роднините, внушаването на чувства на негативизъм у детето към единия от родителите, са рискови фактори за неговото емоционално физическо и психическо развитие. Развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, независимо от тяхната раздяла и всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да му внушава уважение и респект и към другия родител, както и да съдейства и емоционално подкрепя детето си.
Поддържаното противоречие с ПП 1-1953- ВС РБ относно съдържането на мотивите на съдебния акт също не е налице. Въззивната инстанция подробно и ясно и изложила съображенията си относно фактическите и правни заключения, като се е съобразила още и с изискванията към съдържанието на въззивния съдебен акт съгласно ТР 1-2001-ОСГК ВКС в приложимата му част при действието на новия ГПК от 2007 г., както и многобройната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Следващият повдигнат в изложението на Я. въпрос е дали в решението си съдът трябва да даде отговор на направените по делото възражения и доводи. Въпросът е принципно значим, но разрешението на въззивния съд не противоречи на това по Р-581-2010-III ГО по гр.д. № 1019/2009 г. Съдът е обсъдил и взел предвид всички доводи и възражения на страните по делото, както и всички обстоятелства, включително становище на съдебни експерти и социални доклади и се е произнесъл с оглед благополучието на детето.
Я. поддържа и основания по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК по въпросите следва ли съдът да полага усилия за установяване но точните условия и среда по местоживеенето на родителя, какви следва да се последиците за родител, който отказва да даде съдействие за установяване действителните факти, следва ли родителят да осигури равни условия за контакт и общуване на децата си, родени от различни негови връзки.
Въпросите са неотносими, защото съдът е установил условията в дома, в който ще се осъществяват контактите между детето и бащата и както стана ясно по-горе изрично, с оглед най-добрия интерес на детето е изложил съображения за избора на дом, в който детето да контактува с баща си, неговите родители, жената, с която живее и малкия си полубрат. Въпросът би бил относим, ако съдът беше взел решение за осъществяване на срещите и преспиване на детето в условия, които не са установени. Без значение е какви са условията в дома на жената, с която бащата в момента живее, след като детето В., няма да преспива там.
От друга страна, няма как да бъдат еднакви условията, при които се осъществяват отношенията на бащата с двете деца, след като живее с детето К. и неговата майка, докато детето В. има определено местоживеене при майката В. Я. и контактите между В. и бащата се осъществяват при определен от съда месечен режим.
И накрая, съдът в производствата по определяне родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца и мерките на личните отношения с другия родител не наказва някой от тях, нито ги санкционира за процесуалното им поведение, а се ръководи единствено от интереса на децата, както съдът многократно изтъкна.
В заключение, не са налице посочените от Я. основания за допускане на касационното обжалване.
По касационната жалба на В. Г. Д.:
Материоалноправният въпрос дали съдът при определяне на издръжка на малолетно дете да се съобрази с неговата възраст, неговите нужди с материалните възможности на двамата родители е от значение за постановения резултат в частта за дължимата на детето издръжка от бащата е разрешен от съда съобразно закона и трайно установената съдебна практика по прилагането му, като не се установи и противоречие с цитираните от касатора съдебни решения. Видно от съдържанието на изложението, Илиев е несъгласен с начина, по който съдът е отчел горните показатели при определяне на дължимата от двамата родители издръжка, което, обаче, няма отношение към повдигнатия върос. От друга страна несъгласието с фактическите и правни изводи само по себе си не е основание за допускане на касационно ожалване.
В заключение касационно обжалване не следва да се допуска и по жалбата на В. Д..
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и поради други основания, непосочени от касатора.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 484/21.11.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 477/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ