О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 01.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 517/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 3601 от 03.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5527/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по същото дело.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от Е. Д. М. срещу Е. К. А. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., понесени от ищеца във връзка с действия на ответницата в качеството ? на съдебен заседател по н. о. х. д. № 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. При служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че производството е недопустимо, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д. №5015/2016 г. Прекратителното определение на Софийски градски съд било обжалвано пред Софийски апелативен съд с три частни жалби, в които Е. М. е направил искания за предоставяне на правна помощ, оставени без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Апелативният съд е приел, че в случая ЗПП не предвижда задължително предоставяне на правна помощ, а и предоставянето на правна помощ не е оправдано с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП, тъй като молителят вече е упражнил правото си на жалба срещу преграждащото развитието на производството определение на Софийски градски съд и въззивният съд следва да осъществи цялостна проверка за неговата законосъобразност.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Законосъобразен е крайният извод на съда за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 24, т. 1 ЗПП. Съгласно задължителните постановки на ТР № 6-2017-ОСГТК ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, поради което, веднъж сезиран, Софийски апелативен съд служебно следва да извърши цялостен контрол за законосъобразност на определението на Софийски градски съд. В случая молителят е подал жалба срещу прекратителното определение на СГС и САС дължи проверка на същото при условията на пълен въззив, поради което е налице хипотезата на чл. 24, т.1 ЗПрП, когато правната помощ не се предоставя, заради липсата на полза, която ще донесе.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3601 от 03.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5527/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: