6
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 1092/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.102
гр.София, 15.02. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1092/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Районната потребителна кооперация „С.”, [населено място], обл.Х. е подала касационна жалба вх.№ 6635 от 04.08.2011 год. срещу въззивното решение № 202 от 29.06.2011 год. по в.гр.дело № 301/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 95 от 16.02.2011 год. по гр.дело № 1734/2010 год. на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от кооперацията-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на едноетажна масивна сграда-магазин от 100 кв.м., находящ се в УПИ І-132 в кв.39 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 293/1987 год. и за осъждане на дружеството-ответник да предаде владението на сградата.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: следва ли в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС при условията на пълно и главно доказване да се установяват всички елементи на фактическия състав на чл.79 ЗС, а не само добросъвестност на владението по смисъла на чл.70 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Жалбоподателят се позовава на решение № 382 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 232/2009 год. на І г.о., решение № 91 от 02.07.2010 год. по т.дело № 713/2010 год. на ІІ т.о. и решение № 622 от 24.06.2009 год. по гр.дело № 548/2008 год. на І г.о.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че кооперацията-ищец /сега касатор/ е придобила собствеността върху построената от праводателя й РПК”Юг”-Х. в УПИ І-132 в кв.39 през 1973 год. сграда на основание чл.2, ал.3 З./отм./, като се е позовал и на влязло в сила решение по гр.дело № 1137/2005 год. на Хасковския районен съд, с което е бил уважен установителен иск за собственост, предявен от кооперацията срещу [община].
Съдът обаче е намерил за основателно възражението на ответното дружество за придобиване на собствеността върху процесната сграда по давност чрез добросъвестно владение в продължение на пет години – от момента на придобиването й чрез покупко-продажба от 22.07.2004 год. до датата на подаване на исковата молба – 03.06.2010 год. Прието е, че дружеството-ответник е получило владението върху имота от продавача по сделката, осъществена през 2004 год. – А. Х. А.; последният продължил да ползва имота като държател със съгласието на кооперацията, а впоследствие го освободил и върнал ключовете на новия собственик. Установено било, че непосредствено след закупуването му, имотът бил деклариран и била открита данъчна партида на имота на новия собственик, а сделката била вписана в Службата по вписванията. Прието е по-нататък, че още при завеждането на първото дело пред РС-Хасково през 2005 год., ищцовата кооперация е знаела, че имотът, за който е предявила установителен иск срещу [община] и първоначалния собственик, придобил сградата чрез търг, проведен от общината, е бил препродаден на ответното дружество, но въпреки това същото не е било конституирано като трето лице помагач по делото, нито срещу него е била предявена претенция за имота. Според въззивния съд, липсват каквито и да е данни за периода от закупуването на имота до подаване на настоящата искова молба да е било смущавано владението на ответника, който е придобил имота преди възникването на водещия между други лица съдебен спор за собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди най-напред, че дружеството-ответник не е доказало да е упражнявало фактическа власт в продължение на пет години и да е демонстрирало по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Твърди се по-нататък, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване непрекъснатото наличие на corpus u animus в продължение на пет години, считано от 22.07.2004 год. до датата на подаване на исковата молба по делото – 03.06.2010 год. Двете твърдения обобщават оплакванията в жалбата за незадълбочен анализ на доказателствения материал относно наличието на реално упражняване на фактическата власт от ответника и относно наличието на демонстрирано от последния намерение да владее като собственик, както и за обсъждане основно на фактите, касаещи добросъвестността на владелеца. Така формулирани, въпросите в изложението синтезират оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. За да се отговори на тези оплаквания по реда на чл.290 ГПК, обаче би следвало да е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, касаторът се позовава на противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която илюстрира с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 382 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 323/2009 год. на І г.о. и решение № 91 от 02.07.2010 год. по т.дело № 713/2010 год. на ІІ т.о., както и на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен и процесуалноправен въпрос с позоваване на решение № 622 от 24.06.2009 год. по гр.дело № 548/2008 год. на І г.о., постановено по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Представените с изложението три решения на състави на ВКС не могат да послужат за обосноваване наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1 или 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение не им противоречи. Най-напред, нито едно от решенията не съдържа констатации за процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателства относно фактическата власт, упражнявана от страната, която е правила възражение за придобиване по давност. В този аспект, трите решения изобщо не установяват твърдяното от касатора противоречие. Следва да се има предвид по-нататък и че в настоящото производство по селектиране на касационните жалби не би могло да се проверява съответствието между събраните по делото доказателства и фактическите констатации направени от решаващия спора съд. Противното би означавало да се извърши касационен контрол по същество, който се осъществява единствено чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. За нуждите на проверката дали е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК в случая би могло само да се преценява доколко при установените от въззивния съд факти и обстоятелства, направените от него правни изводи противоречат на възприетото с практиката на ВКС с трите решения разрешение при приложение разпоредбите на чл.68, ал.1, чл.69, чл.70, ал.2 и чл.79, ал.2 ЗС.
Обжалваното решение е постановено в съответствие и с трите решения. Така например, в решение № 91 от 02.07.2010 год. по т.дело № 713/2010 год. на ІІ т.о. се подчертава, че презумпцията по чл.69 ЗС относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта/animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. В случая, въззивният съд е приел, че дружеството-ответник е получило владението от продавача по сделката, осъществена на 22.07.2004 год.; последният ползвал имота със съгласието на купувача, а впоследствие го освободил и предал ключовете на новия собственик; от този момент нататък имотът останал заключен и в него не бил осигуряван достъп на трети лица. Прието е било, че фактическата власт е предадена по силата на нотариален акт, вписан в Службата по вписванията; а непосредствено след закупуването, имотът бил деклариран и била открита данъчна партида за новия собственик. Прието е по-нататък, че „по делото се съдържат данни, че още преди завеждане на гр.д.№ 1137/2005 г. на РС-Хасково, ищцовата кооперация е знаела, че имотите, за които са предявили установителен иск против [община] и първоначалния собственик,… са били препродадени на ответното дружество”. В решение № 91 от 02.07.2010 год. по т.дело № 713/2010 год. на ІІ т.о. е посочено, че презумпцията на чл.69 ЗС ползва ответниците и ги освобождава от процесуалното задължение да доказват субективния елемент на владението – намерението за своене. В другите две решения – № 382 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 323/2009 год. и № 622 от 24.06.2009 год. по гр.дело № 548/2008 год. на І г.о. се подчертава, че чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическата власт в продължение на 10, респ. 5 години и да е демонстрирал по отношение на невладеещите собственици поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си, като елементите на фактическия състав се установяват при условията на пълно и главно доказване. В зависимост от конкретната преценка на доказателствата, в първия случай възражението за придобиване по давност е намерено за неоснователно, като е прието, че ответниците не са доказали осъществено обикновено владение: ответниците ползвали магазина, но наем за същия получавала майката на ищеца, която плащала и данъците до смъртта си. Във втория случай, искът по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е бил уважен, като е прието, че ищците са упражнявали собственически правомощия единствено за себе си върху закупения по предварителен договор имот и са го владели явно, непрекъснато и спокойно като свой собствен повече от 10 години. Посочено е, че съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил доказателствата относно релевантните за спора факти, като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност с оглед установяване елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС.
В обобщение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 29.06.2011 год. по в.гр.дело № 301/2011 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 6635 от 04.08.2011 год. на Районна потребителна кооперация „С.”, [населено място], обл.Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: