2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 21.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4955 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молбата на Е. Д. Б., М. Л. Б. и Д. Л. Б. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. А., с която се иска изменение на определение № 131 от 16 февруари 2010 г. по гр.д. № 4855 по описа на ІV ГО за 2008 г. в частта му за разноските. В молбата се сочи, че в хода на съдебното производство молителите поискали присъждането на сторените от тях разноски, които им се дължат на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, защото молбата за отмяна е оставена без разглеждане като недопустима.
В отговор по реда на чл. 248 ал. 2 от ГПК молителите в производството по отмяна – Т. М. П. и С. Г. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. Г., сочат, че Б. изобщо не са участвали в първоинстанционното производство, а и не е осъществено процесуално представителство пред ВКС, видно от протокола, поради което разноски не се дължат.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, допустима е и е основателна.
С определение № 131 от 16 февруари 2010 г. по гр.д. № 4855 по описа на ІV ГО за 2008 г. съдът прие, че молбата на Т. П. и С. Г. за отмяна на решение без номер от 20 янураи 2005 г., постановено по гр.д. № 9633 по описа на районния съд в гр. София за 2001 г., е недопустима, защото атакуваното решение не е влязло в сила, поради което молбата беше оставена без разглеждане. За съдебното заседание от 9 февруари 2010 г. молителите в настоящото производство не са се явили, нито са изпратили процесуален представител, но съдът е докладвал депозирани писмени бележки от адв. А. – техен процесуален представител. Видно от писмените бележки, Б. претендират заплащане на сторените от тях разноски пред касационния съд. Към бележките е приложен и договор за правна защита и съдействие за сумата от 450 лева заплатени.
При тези данни следва да се приеме, че действително са налице предпоставките на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. В постановеното определение по молбата за отмяна ВКС не се произнесе по искането за разноски. Претенцията е основателна, тъй като дори и при прекратяването на делото, какъвто е процесният случай, ответникът по искането има право на разноски – чл. 64 ал. 3 от ГПК (отменен, но приложим за този спор).
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Т. М. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], ул., № и С. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], № , да заплатят на Е. Д. Б., М. Л. Б. и Д. Л. Б. – тримата със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 – адв. С. А., сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева сторени от тях разноски за производството по отмяна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: