ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и пети март и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3669/2013 година.
Производството е по чл.248, ал.1, вр. с чл.78, ал.5 ГПК.
С определение №1378/03.12.2013 г. по настоящото дело съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №VІ-11/14.3.2013 г. по гр.д.№2008/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав. Със същото определение Р. С. Х. от [населено място], област Б., е осъден да заплати на С. П. З. от [населено място] деловодни разноски за касационното производство в размер на 1500 лева.
С молба, вх.№11969/14.12.2013 г., подадена от касационния жалбоподател Р. С. Х., е поискано намаляване на присъдените разноски като прекомерни, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата в настоящото производство С. П. З. от [населено място] е депозирала отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за изменение на разноските за касационното производство по чл.248, ал.1, във връзка с чл.78, ал.5 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на определението. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Към писмения отговор на С. П. З., подаден от процесуалния й представител – адв. А., е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника й и платено възнаграждение в размер на 1500 лева, включващи защита и представителство пред ВКС, във връзка с касационна жалба, подадена срещу решението по гр.д.№2008/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Съгласно чл.78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, ответникът по касационната жалба има право да получи направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че същият е заплатил 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Този размер разноски е поставен в тежест на касационния жалбоподател с определението на ВКС, чието изменение се иска.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с §2 от Наредба №1/09.7.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е изготвяне на отговор по касационната жалба с процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено от него адвокатско възнаграждение от 1500 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, още повече, че причина за образуване на касационното производство е молителят. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че производството не се е развило в хипотезата на чл.290 и сл. ГПК.
Изложеното обосновава извод, че молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№11969/14.12.2013 г., подадена от касационния жалбоподател Р. С. Х., за изменение на определение №1378/03.12.2013 г. по настоящото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: