О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
София, 26.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари…………….…………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 938/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. А. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 995 от 14.12.2010 година по гр.д. N 554/2010 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.05.10 г. по гр.д. № 5077/2007 г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу Прокуратурата на РБ и окръжен съд М. за сумата 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 115 414, 6 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответниците Прокуратурата на РБ и окръжен съд М. не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението, което е част от касационната жалба, не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Посочено е, че „Казусът е решен в противоречие с практиката на ВКС и най-вече с ТР №3/2005 г. на ВКС”, както и че „е решаван противоречиво от съдилищата”. Съдържат се съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени някои от доводите в касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Представени са съдебни решения на апелативни съдилища, които няма данни да са влезли в сила.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища, която трябва да се съдържа в представени с изложението влезли в сила съдебни решения. По същия начин трябва да се мотивира изложението и в частта, свързана с основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 995 от 14.12.2010 година по гр.д. N 554/2010 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.