О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1129/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на И. Д. Т. и Щ. Я. Т. – Й. чрез пълномощника им, адвокат М. С. Т. и на Г. Я. В. и С. Х. В. чрез пълномощника, им адвокат А. П. Т. срещу решение № 32 от 04.05.2012 г. по гр. дело № 68/2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, състав на гражданска колегия.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на И. Д. Т. и Щ. Я. Т. – Й.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 434 от 20.12.2011 г. по гр. дело № 2174/2010 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите против Р. Я. С. за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот поради симулация, сключен между Г. Я. В. и С. Х. В., като продавачи и Р. Я. С., като купувач, предмет на нотариален акт № 117, т. І, рег. № 1462, дело № 97 от 30.05.2008 г. на нотариус П. П. с район на действие БРС. За да постанови този резултат БАС е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установи привидност на сключения договор с цел избягването на евикция при разваляне на договора за издръжка и гледане.
Касаторите са поставили следните въпроси: „Имат ли правно значение за действителността на прехвърлителната сделка целите, за които са разходвани средствата, получени от продажба на недвижим имот, придобит по договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, от задълженото по договора за издръжка и гледане лице в случай, че ползващото се лице по договора за издръжка и гледане се нуждае от издръжка, но никога не е получавало такава от задълженото по договора лице. Следвало ли е реализираните от продажбата на имота средства да бъдат използвани приоритетно и целесъобразно за задоволяване нуждите на ползващото се по договора лице или задълженото по договора за издръжка и гледане лице може да разходва получените средства за други /по собствена преценка/ свои нужди, независимо от нуждите на ползващото се по договора лице”.
Въпросите са въведени с твърденията за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не формират общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като не са поставени във връзка с мотивите на въззивния съд, обуславящи изхода на спора, а и по отношение на съдържанието им не е аргументирана нито една от предвидените в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК хипотези. БАС е отхвърлил иска с мотиви за недоказаност съществуването на вътрешна договорка между страните по сделката за привидно оформяне на продажба, без да се желаят нейните последици и вещноправен ефект. Спрямо тези мотиви, които са решаващи за изхода на спора и двата въпроса са ирелевантни, тъй като не са относими към фактическия състав на чл. 26, ал. 2, пета алтернатива ЗЗД. При липсата на обосновано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат въведени и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото развиването на правни въпроси в хипотезите на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се предпоставя от тяхното наличие – произнасяне на въззивния съд по конкретни въпроси, засягащи предмета на спора, което е обусловило изхода на делото / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Както се отрази вече цитираните по – горе въпроси нямат относимост към фактическия състав на чл. 26, ал. 2, пета алтернатива ЗЗД и за това въззивният съд е определил като лишено от правно значение обстоятелството, за какво са били похарчени парите, получени от продадения имот. Въпросите, за какви нужди са използвани парите, получени от продажбата на имота, предмет на цитирания нотариален акт и трябва ли с тях да се погасяват задълженията по процесния договор за гледане и издръжка са фактически. С поставянето им не са въведени и обосновани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Друг по реда на изложението е въпросът: „На следващо място липсва практика до сега по въпроса, кой писмен документ може да бъде зачетен за начало на писмено доказателство и по – конкретно съществува ли смислово ограничение или такова досежно съдържанието на документа, за да бъде той възприет, като начало на писмено доказателство, когато се твърди симулативност на сделката от трето неучастващо в сделката лице. Касае се за избягване последиците на евикцията.”
Както се изложи по – горе въззивният съд е приел иска за неоснователен, тъй като не е установена вътрешна уговорка за привидно оформяне на продажбата. По поставения в изложението въпрос БАС не се е произнасял, тъй като ищците по претенцията с правно основание чл. 26, ал. 2, пета алтернатива ЗЗД във връзка с продажбата на имота, предмет на нотариален акт № 117, т. І, рег. № 1462, дело № 97 от 30.05.2008 г. не са се позовавали на документ, който да има отношение към уговорка, отразяваща волята им за привидно оформяне на продажбата. Поради липсата на такъв документ въззивният съд е направил извод за недоказаност на твърденията за симулативност на процесния договор. Следователно поставеният въпрос не е изведен от конкретни правни разрешения на апелативния съд, а е въведен общо тематично, поради което не формира основание за допускане на касационно обжалване. ВКС е задължен да разрешава правни въпроси, които са поставени във връзка с произнасянето на въззивната инстанция по предмета на делото и са обусловили неговия изход. Такива въпроси са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК. И с този въпрос не са въведени и обосновани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, поради което по касационната жалба на И. Т. и Щ. Т. – Й. не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от тях част.
По касационната жалба на Г. Я. В. и С. Х. В.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 434 от 20.12.2011 г. по гр. дело № 2174/2010 г. на БОС в частта, с която е уважен искът на И. Д. Т. и Щ. Я. Т. – Й. против Г. Я. В. /дъщеря на първата и сестра на втората/ и С. Х. В. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху 5/6 ид. части от недвижим имот срещу задължението на Г. Я. В. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката И. Д. Т., която запазва право на пожизнено ползване на имота, предмет на нотариален акт № 168, т. ІІ, дело № 614/1991 г. на нотариус при БРС Диана Р.. За да постанови този резултат БАС е приел, че договорът не е изпълнен от ответниците по претенцията – Г. Я. В., която е придобила собствеността върху 5/6 ид.части от процесния имот въз основа на посочения договор по време на брака си със С. Х. В.. Въззивният съд е констатирал, че задълженията на приобретателите за грижи и помощ са възникнали от момента на сключване на договора, а издръжката от момента на поискването й, както и че за един продължителен период от около 10 години, в който В. са заживели отделно от прехвърлителката И. Т., в [населено място], те не са престирали грижи за нея. В мотивите е обосновано съображение за неоснователност на възражението на ответниците по иска за престиране на задълженията за гледане по тяхното местоживеене – в [населено място], предвид местоизпълнението на задълженията, което е в [населено място]. Аргументирано е и съображение за неоснователност на искането на приобретателите за трансформация на алеаторното задължение за грижи в натура, в парична издръжка, предвид липсата на хипотези, при които тази промяна е допустима – неизправност на кредитора чрез отказ от съдействие на длъжника да изпълни престацията, обективна невъзможност за изпълнение, съответно приемане на изпълнението в натура или искане на кредитора при неизправност на длъжника за трансформация на задължението за гледане в парична издръжка.
Касаторите са поставили въпроса: „Следва ли от обстоятелството, че едно лице сключва договор за гледане и издръжка, като кредитор на полаганите грижи, да се приеме, че изпада в такова състояние с факта на подписването на договора”. Същият въпрос не е относим към решаващите изводи на въззивния съд с произнасянето, по които се определя изхода на спора и се дават правни разрешения, очертаващи приложното поле на общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Решаващите мотиви на апелативния съд не засягат въпроса за изначалната изискуемост на задълженията за гледане и издръжка, която според касаторите неправилно въззивната инстанция свързвала с подписването на договора, а с преместването на приобретателите да живеят в друго населено място за продължителен период от около 10 години, въпреки че тяхната праводателка през същия период е била с множество заболявания, била е обездвижена и не е могла да се обслужва сама. Разрешаването на поставения от жалбоподателите въпрос от въззивния съд, като не обуславящ изхода на спора не формира общо основание за допускане на касационен контрол. По отношение на съдържанието му, касаторите не са аргументирали нито една от предвидените в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК хипотези. Разсъжденията, които са развити в 1.1., 1.2., 1.3., 1.4 от молба рег. № 5167/11.07.2012 г., съдържаща приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно употребения в процесния договор за гледане и издръжка израз ”старост и немощ” не релевират допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като поставят за разглеждане общо тематично проблематика, неотносима към конкретните правните разрешения на въззивния съд с оглед, на които е уважен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Следващият въпрос в т. 2 от цитираната молба, съдържаща приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е: „Следва ли съдът при наличието на неяснота в договорното съдържание на процесния договор / в случая на неяснота досежно началния момент на изискуемост/ на договорното задължение за гледане и издръжка, да тълкува договора, като посредством тълкуването достигне до изясняване на действителната обща воля на страните”. По вече изложените съображения за релевантността на решаващите мотиви на въззивния съд за формирането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които в случая, както предходният така и настоящият въпрос, свързан с него нямат относимост към тези мотиви, жалбоподателите не са обосновали основания за допускане на касационно обжалване. Характера на договора и изясняването на действителните отношения между страните, от които е било видно, че нуждата от гледане и издръжка е възникнала от сключване на договора за целия период, през който ответниците по иска са заживели отделно от прехвърлителката И. Т., в [населено място], изключват неяснотата относно началния момент на престиране на дължимия от приобретателите резултат. Ето защо и с поставянето на този въпрос не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Приложената от жалбоподателите практика включва решения на ВКС, които нямат обективен идентитет със спора, поради което правните разрешения не третират едни и същи въпроси.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на следващия въпрос, квалифициран от касаторите, като процесуалноправен, а именно: „Може ли решаващият състав да обоснове решението си само върху част от събрания по делото доказателствен материал, без да изложи съображения за това, защо не кредитира част от доказателствата по делото”.
Жалбоподателите се позовават на решение № 24 – 2008 – І г.о. на ВКС. Въпросът отразява оплакване за нарушение на процесулните правила, поради което с поставянето му не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането на такова нарушение е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Неговата неустановимост в този стадий на касационното обжалване не дава възможност за поставянето на въпрос и развиването му в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на последния по реда на изложението въпрос, квалифициран от касаторите, като материалноправен, а именно: „Може ли да претендира за разваляне на договор за гледане и издръжка лице, чиито нужди от такава издръжка са изцяло задоволени от трето за спора лице, което е обвързано спрямо ищеца с изпълнение на нравствен дълг”.
Въпросът е въведен с твърденията за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / съображения по 4.1., 4.2., 4.3. /, като жалбоподателите се позовават на решение 675 – 2010 – ІV г.о. на ВКС. Със същият въпрос не се формира общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като в аспекта, в който е поставен – задоволен ли е кредиторския интерес, респективно основателен ли е иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато грижите за гледане и издръжка са от лице, което не е длъжник по договора, въззивният съд не приел правни разрешения. Поради това и не е налице обективен идентитет между случая, по който се е произнесъл БАС и случая, разгледан в цитираното решение на ВКС. Въпросите, по които се е произнесъл ВКС с посоченото решение и по които е прието и ТР № 6/2011 от 15.05.2012 г. по тълкувателно дело № 6/2011 г. на ОСГК са свързани с друга хипотеза: недвижим имот прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем. С цитираното ТР на ОСГК е прието, че в тази хипотеза неизпълнението на другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87 , ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилият. Видно от изложеното приетите в задължителната практика правни разрешения не засягат случай, при който изпълняващото гледането и издръжката на прехвърлителя лице не е длъжник по договора, а напротив е кредитор по него, защото е прехвърлил своята 1/6 ид.част от процесния имот срещу задължението на приобретателите да гледат и издържат другия прехвърлител. Въззивното решение, с което съдът е уважил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е постановено в отклонение от съдебната практика.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК в атакуваната част и по тази касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 04.05.2012 г. по гр. дело № 68/2012 г. на Бургаски апелативен съд, състав на гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: