5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 25.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 840/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 823 от 01.06.2010 г. по ч. гр. д. № 869/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 211 от 10.02.2010 г. по ч. гр. д. № 43/2010 г. на А. районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] въз основа на документи по чл.417, т.4 от ГПК за предаване на описани в заявлението заложени вещи на длъжника.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е преценил правилно формалната доказателствена сила на представените със заявлението документи и удостовереното с тях подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за предаване на вещите, обект на вписан особен залог. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че доколкото обект на особения залог е цялото търговско предприятие на длъжника, редовността на заявлението за вписване на пристъпването към изпълнение не е обусловена от посочване на конкретните имуществени активи от предприятието, по отношение на които заложният кредитор започва изпълнение по реда на чл.35, ал.1 от ЗОЗ.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК като се твърди, че въззивното определение съдържа произнасяне по обуславящи материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързани с предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документи по чл.417, т.4 от ГПК и обхвата на съдебна проверка за редовност на документите. Като обуславящи са определени въпросите за необходимото съдържание на заявлението за пристъпване към изпълнение по чл.13, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози към Министерството на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/ в случаите, когато обект на вписан особен залог е цялото търговско предприятие на длъжника; начина на индивидуализация на имуществото, върху което се насочва изпълнението, при предприемане на изпълнение по отношение само на отделни имуществени активи от заложеното търговско предприятие; допустимостта в производството по чл.417, т.4 от ГПК съдът да преценява валидността на вписаното в Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози пристъпване към изпълнение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч. гр. д. № 43/2010 г. е образувано пред А. районен съд по повод подадено от [фирма] заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] за предаване на описани в т.11 от заявлението заложени вещи въз основа на документи по чл.417, т.4 от ГПК – извлечение от Централния регистър на особените залози за вписан особен залог върху търговското предприятие на длъжника и за вписано пристъпване към изпълнение върху отделни имуществени активи на заложеното търговско предприятие.
Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд с разпореждане от 10.02.2010 г., което е потвърдено от Бургаски окръжен съд с обжалваното в настоящото производство определение № 823 от 01.06.2010 г. по ч. гр. д. № 869/2010 г. За да потвърди отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представените документи по чл.417, т.4 от ГПК не са редовни от външна страна и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя – заложен кредитор за предаване на описаните в т.11 от заявлението заложени вещи. Изводът за нередовност е отнесен към представеното със заявлението по чл.417 от ГПК заявление по чл.13 от ПУДЦРОЗМП, въз основа на което в Централния регистър на особените залози е вписано започването на изпълнение от заложния кредитор [фирма] върху имущество на длъжника [фирма], обект на вписан в регистъра договор за залог на търговско предприятие. Съдът е изложил съображения, че поради пристъпването към изпълнение върху отделни активи от заложеното търговско предприятие формалната редовност на заявлението за започване на изпълнение, а оттук – и на извлечението за вписване на пристъпването към изпълнение, е обусловена от посочване в съдържанието на заявлението на конкретните имуществени активи, срещу които ще се насочи изпълнението. Липсата на подобна индивидуализация в заявлението на [фирма] и вписаното пристъпване към изпълнение върху „отделни активи на търговското предприятие на [фирма]”, които не са посочени чрез присъщите им идентификационни белези, е мотивирало въззивната инстанция да отрече наличието на редовно вписано пристъпване към изпълнение, съставляващо предпоставка за реализиране правата на заложния кредитор по реда на чл.417, т.4 от ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Материалноправните и процесуалноправни въпроси, поставени от жалбоподателя във връзка с приложното поле на касационното обжалване, са значими за конкретното дело. Предвид решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на подаденото заявление по чл.417 от ГПК, въпросите са и обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване произтича от отсъствието на допълнителната предпоставка, специфична за релевираното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешените с определението правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Към настоящия момент е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл.417 и чл.418 от ГПК. Възприето е становището, че за да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, документът трябва да отговаря на изискванията на чл.418, ал.2 от ГПК – да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на заявителя срещу посочения длъжник за плащане на определена парична сума или за предаване на конкретна вещ, респ. да е придружен с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, доказващи настъпването на изискуемостта. Външната редовност на документите по чл.417 от ГПК, свързана с тяхната форма, съдържание и реквизити, се преценява във всеки отделен случай. Независимо от спецификите на конкретния документ, преценката за формална редовност винаги е обусловена от наличието на една обща предпоставка – съдържанието на документа да удостоверява възникването и съществуването на вземането, за чието принудително удовлетворяване е инициирано заповедното производство.
Посочените разрешения са относими и към документите по чл.417, т.4 от ГПК, въз основа на които заявителят може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение за предаване на конкретни заложени вещи, обект на обезпечение /вписан особен залог/. С определение № 531 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 472/2009 г. на І т. о. Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса кои документи са необходими и достатъчни, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.4 от ГПК за предаване на заложени вещи – документи от Централния регистър на особените залози, удостоверяващи вписан особен залог върху вещите, предмет на заявлението по чл.417 от ГПК, и вписано започване на изпълнение по отношение на същите тези вещи. Отговорът на въпроса притежават ли представените документи по чл.417, т.4 от ГПК формална удостоверителна сила по см. на чл.418, ал.2 от ГПК зависи от това дали съдържанието им позволява да се направи извод, че конкретната вещ /вещи/, за предаването на която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, е обект на вписан по реда на Закона за особените залози договор за залог и че заявителят – заложен кредитор е пристъпил към изпълнение именно по отношение на нея, вписвайки започването на изпълнение по правилата на чл.32, ал.3 вр. с ал.4 от ЗОЗ. При съществуващата константна практика по приложението на чл.417 и чл.418 от ГПК, съдържаща отговор и на значимите за конкретното дело правни въпроси, касационното разглеждане на частната жалба няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че към настоящия момент е в сила редакцията на чл.35, ал.1 от Закона за особените залози, въведена с § 25 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.101/28.12.2001 [населено място] разпоредба предвижда, че когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнение може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521 от ГПК. Извършеното с § 25 от ЗИДТЗ законодателно изменение в чл.35, ал.1 от ЗОЗ, изразяващо се в замяна на съществуващия в предишната редакция на разпоредбата, след текста „заложният кредитор ……… може да поиска”, израз „издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК” с думите „от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521 от ГПК”, насочва към извод, че след влизане в сила на изменението заповедното производство по чл.417 и сл. от ГПК е неприложимо към реализирането на признатите в чл.35 от ЗОЗ права на заложния кредитор. Действащата редакция на чл.35, ал.1 от ЗОЗ придава на извлечението от Централния регистър на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнение значението на пряко изпълнително основание, въз основа на което кредиторът може да инициира изпълнително производство по чл.521 от ГПК за предаване на имуществото, обект на залог. Наличието на облекчена процедура за предприемане на принудително изпълнение по отношение на заложеното имущество, въведена с по-нов закон, лишава заложния кредитор от правен интерес да търси защита на правото си на принудително изпълнение по реда на чл.418 от ГПК и обезсмисля разпоредбата на чл.417, т.4 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 823 от 01.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 869/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :