Определение №102 от 40591 по търг. дело №635/635 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр.С., 17.02.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 635 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 17.02.2010г., постановено по гр.д.№ 2276/09г. от Софийския градски съд в частта, с което е оставено в сила решение от 21.11.2008г. по гр.д.№ 4366/08г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против Е. Т. Д. за заплащане на сумата от 8689.90 лв., представляваща получено без основание възнаграждение поради наличието на задължения на дружеството към Н..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът Е. Т. Д.,[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че клаузата на договора за управление между страните, според която членовете на Съвета на директорите нямат право да получават възнаграждение при дължими вноски към общественото осигуряване, е нищожна като противоречаща на чл.34 от ПРУПСДП /отм./. Изложени са съображения, че възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на държавните предприятия се определят по методика, според която при неспазване на сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължително обществено и здравно осигуряване определената бална оценка се намалява, т.е. това се отразява на начина на формиране на възнаграждението, но не изключва изплащането му.
Касаторът въвежда основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че според трайната съдебна практика постигането на договорки, при които изплащането на възнаграждението е поставено под условие, свързано с извършването на осигурителни вноски, е допустимо и не противоречи на закона. Прилага решения на СРС, СГС и С. и определение на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Заявеният въпрос е изведен общо, тъй като въззивният съд е коментирал конкретна уговорка по договора между страните, както и разпоредба от нормативен акт досежно начина на формиране на възнаграждението на член на изпълнителен орган на държавно предприятие. В този смисъл, не би могъл да се създаде единен критерий, според който принципът на договорната свобода изцяло да игнорира правните норми с императивен характер. Въпросът за противоречие на клауза на договора със закона се решава за всеки конкретен случай. Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, основан на изводите на въззивния съд и във връзка със спора по делото. На следващо място, в приложените решения към жалбата е разглеждан въпрос, който евентуално има връзка с настоящото дело, но липсват данни съдебните актове да се влезли в сила и следователно същите не попадат в основанията да допускане на касационното обжалване по т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. Определението на ВКС е поставено в производство по чл.288 ГПК, не представлява задължителна за съдилищата практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и разсъжденията в същото не подкрепят тезата на касатора.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2010г., постановено по гр.д.№ 2276/09г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top