3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
С., 15.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 961/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], Р. област, представлявано от синдика адв. Д. П. Д., срещу определение № 601 от 15.11.2011 г. по ч. т. д. № 678/2011 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд определение № 332 от 26.04.2011 г. по т. д. № 22/2011 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага в жалбата подробни съображения за неговата неправилност.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с довод, че „актовете на двете инстанции за прекратяване на делото поради липса на адрес за призоваване на ответника – чужд гражданин, подлежат на разглеждане от касационната инстанция по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с приложение на процесуалните правила”. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са доразвити оплакванията в частната касационна жалба за неправилност на обжалваното определение поради неполагане на усилия от страна на въззивния съд да издири адреса на ответника в чужбина, ако е необходимо – и чрез съдействие на полицейските органи.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Разградски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявените от [фирма] /н./ – чрез синдика Д. Д., против Ян Б. – гражданин на Република С., осъдителни искове за парични вземания, Варненски апелативен съд е приел, че определението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че в подадената от дружеството – ищец искова молба не е посочен точен и пълен адрес на ответника – чуждестранен гражданин, съобразно изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, и че първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, след като адресът не е посочен и в предоставения по реда на чл.129, ал.2 ГПК срок за поправяне на нередовната искова молба.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частният жалбоподател не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, определящ за приложното поле на касационното обжалване. Значимият въпрос не може да бъде уточнен и от настоящата инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с повторение на наведените в частната касационна жалба доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение. Доводите във връзка с правилността на определението са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не и към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. В цитираното тълкувателно решение изрично е отречена възможността за допускане на касационно обжалване по съображения за неправилност на атакувания въззивен акт, а доколкото в конкретния случай частният жалбоподател е отъждествил основанията по чл.281, т.3 ГПК с общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не би могло да се допусне.
Искането за достъп до касация е неоснователно и поради факта, че по въпроса за задължението на ищеца да посочи адрес на ответника – чл.127, ал.1, т.2 ГПК, и правомощието на съда да прекрати делото при неизпълнение на това задължение в предоставения за целта срок по чл.129, ал.2 ГПК съществува непротиворечива практика на ВКС, създадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК. При наличие на задължителна практика, която не се нуждае от промяна и осъвременяване и с която въззивното определение е съобразено, касационното разглеждане на конкретното дело не би допринесло по никакъв начин за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 601 от 15.11.2011 г., постановено по ч. т. д. № 678/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :