3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр.София, 11.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 212 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. [населено място] срещу решение № 1115/30.06.2011г., постановено по гр.д.№ 518/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2010г. по т.д.№ 824/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] /н./, [населено място] иск по чл.694 ТЗ за установяване съществуването на предявено с молба от 15.09.09г. вземане за сумата от 9384.07 лв. – задължителни осигурителни вноски за м.04.08г., м.05.08г., лихва за забава в размер на 1541.63 лв., 9384.07 лв. – данъчни задължения и 1512.71 лв. лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ТЗ АДВ, като представител на държавата в производството по несъстоятелност на ответника, е предявила публични задължения за дължими осигурителни вноски в общ размер на 141037.88 лв. по подадени декларации за периода от м.02.2007г. до м.11.08г., от които синдикът е признал вземания в размер на 130112.18 лв. и ги е включил в допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите на [фирма] /н./. Настоящият касатор е признал, че това е размерът на дължимите осигурителни вноски, а сумата, за която е предявен искът по чл.694 ТЗ, представлява дължим данък по чл.42 ЗДДФЛ. Решаващият състав е изложил съображения, че по този начин се изменя основанието на предявеното вземане, което е недопустимо в производствата по чл.692 ТЗ и чл.694 ТЗ, защото това би означавало предявяване на ново вземане извън преклузивния срок, а съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Заявлението на касатора в изложението е за произнасянето по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Представлява ли е изменение на основанието на предявеното вземане посочването на едни вид публично вземане в исковата молба по чл.694 ТЗ, вместо посоченият в молбата за предявяване по чл.685 ТЗ вид публично вземане, с оглед на факта, че изпълнителното основание е едно и също, и допустимо ли е такова изменение във фазата на производството по чл.694 ТЗ?”, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Въпросът би налагал тълкуване на нормата на чл.694 ТЗ, която е ясна. Искът се предявява за установяване на съществуването на неприето вземане, т.е. вземане, което не е включено в одобрения списък по чл.692 ТЗ. Вземанията се индивидуализират по основание и размер. Основанието на вземането се извежда от юридическия факт за възникването му, докато изпълнителното основание е документът, който удостоверява изпълняемото право. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос се извежда от основополагащи правни понятия и не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1115/30.06.2011г., постановено по гр.д.№ 518/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.