3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6985 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 22.05.2013г. по гр.д.№340/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК като допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите Д. П. Х., В. И. В., В. И. В., П. П. Н.,Х. Х. В., В. Х. Г.,Д. Х. К. и П. Д. В..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд не е възприел правилно фактическата обстановка по делото, поради което и крайният му правен извод е неправилен, че съдът не се е ръководил от принципа за справедливостта като не е взел предвид направените възражения относно изготвеното първоначално заключение на вещото лице, че съдът се е произнесъл по въпроса за прилагането, взаимодействието и параметрите на основните принципи на гражданското право, както и по въпроса може ли вещото лице да изземе функциите на съда по съставянето на разделителен протокол в делбата. Поставя и въпроса кога делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК без теглене на жребий, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и по вариантите за поделяне на земеделски земи.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Д. В. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски, посочени в отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е прието, че делбата може да бъде извършена само по онзи вариант, който е одобрен от ОСЗ по реда на чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно вариант І от заключението на СТЕ, скиците към който са заверени от ОСЗ и на имотите са поставени номера, чрез което са обособени и индивидуализирани като нови, самостоятелни обекти на собственост.
Прието е също така, че в случая не е възможно всеки съделител да получи в реален дял имот от всеки вид от допуснатите до делба, тъй като би се нарушило правилото на чл.72 ЗН. Прието е, че делбата не може да бъде извършена чрез жребие, тъй като от една страна отделните съделители притежават различни по размер и стойност дялове,а от друга – обособените реални имоти имат различна стойност. Изложени са съображения, че в случая няма данни за наличие на специфични отношения на някои от съделителите към отделните имоти /реално ползване, подобрения и пр./, поради което единственият критерия при разпределянето може да бъде само съотношението между стойностите на определения дял и стойността на отредения имот.
Основният въпрос по делото,който е бил поставен пред въззивния съд е за способа за извършване на съдебната делба на земеделски земи в хипотеза, при която дяловете на съделителите са различни /по 6/48 ид.части за Д. П. Х., В. И. В., В. И. В. и П. П. Н., по 4/48 ид.части за Х. Х. В., В. Х. Г. и Д. Х. К. и 12/48 ид.части за П. Д. В./, реално обособените дялове също се различават по стойност, като само един от предложените варианти за реално поделяне на допуснатите до делба имоти е бил одобрен от ОСЗ по реда на чл.7,ал.4 ЗСПЗЗ. По този въпрос решението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС – указанията, дадени в т.13 на ППВС №4/1964г., съгласно които делбата може да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, аналогичен на чл.353 от сега действащия ГПК, ако за всеки наследник може да се отдели реален дял от наследствените имоти и съставянето на дялове и тегленето на жребие да е невъзможно или много неудобно и на указанията, дадени в т.5, ППВС №7/1973г., съгласно които невъзможност за теглене на жребие по смисъла на чл.292 ГПК/отм./, аналогичен на чл.353 от сега действащия ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност,а същевременно дяловете на съделителите са различни.
Поставеният от касатора въпрос дали може вещото лице да изземе функциите на съда по съставяне на разделителен протокол в делбата е неотносим към разглеждания правен спор, тъй като в случая делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК, в която хипотеза разделителен протокол не се съставя, а такъв не е бил и съставен от съда.
Поставеният от касатора въпрос за прилагането, взаимодействието и параметрите на основните принципи на гражданския процес не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като прилагането на основните принципи на гражданския процес няма обуславящо значение за крайния изход на спора при наличие на изрични правни норми, които следва да намерят приложение във фазата по извършване на делбата.
Не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и въпроса за избрания от съда вариант за поделяне на имотите, тъй като разпоредбата на чл.7,ал.4 ЗСПЗЗ е категорична и ясна, не се нуждае от специално тълкуване и обжалваното решение съответства на константната съдебна практика по нейното прилагане.
Доводите за неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото, както и доводът, че при постановяване на своето решение въззивният съд не се е ръководил от принципа за справедливост, като не е взел предвид и направените възражения относно изготвеното първоначално заключение на вещото лице,а именно, че изготвените от вещото лице варианти са несправедливи, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, които не подлежат на обсъждане в настоящата фаза на производството.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.05.2013г. по гр.д.№340/2013г. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. В. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на П. Д. В. сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: