4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1193 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. И., гр. София срещу решение № 1/02.01.2018г., постановено по гр.д.№ 2893/2016г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 2800/27.04.2017г. по гр.д.№ 802/2016г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционния фонд иск на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали от ПТП на 22.08.2015г. за разликата над 150000 лв. до сумата от 200000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Гаранционен фонд, гр. София оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.08.2015г. при ПТП, причинено вследствие на противоправното поведение на водач на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е починал бащата на ищеца по иска – настоящ касатор, поради което следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил възрастта на пострадалия – 44 години и на ищеца – 24 години и установената между тях близост, както и влиянието, което е оказала на ищеца смъртта на неговия баща. Изложени са съображения, че бащата се е интересувал от детето по време на пубертета, когато не са живели заедно, от училището му, синът помагал в автосервиза на бащата, а след смъртта ищецът получил страхова невроза и депресия. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен и със социално – икономическите условия в страната към процесния период, обстоятелството, че се касае за внезапна загуба на млад родител, но и липсата на сериозни здравословни проблеми, което да обосновава по-висок от обичайно присъжданите размери на обезщетенията.
Касаторът поставя въпроса за прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. С оглед на направените оплаквания въпросът може да се обобщи като въпрос за прилагане критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос, заявен при обжалване на въззивно решение, постановено по иск срещу Гаранционния фонд по чл.288 (отм.), е от значение за решаване на спора по конкретното дело по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на ВКС.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с цитираното от касатора ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не представлява абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, неизчерпателно изброени в Постановлението. Същите следва не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди (в този смисъл са решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о.). По приложението на понятието „справедливост“ е налице единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Следва да се отбележи, че във фактическите хипотези по делата е налице различие при определяне размера на обезщетението, доколкото критериите, дори и да са единни, не водят до един и същ размер на обезщетенията предвид различния по вид и обем вреди, които обезщетяват. В настоящия случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е съобразил възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, като е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които е обсъдил във връзка едни с други, както и ги е съпоставил със социално – икономическата обстановка в страната и с обичайно присъжданите обезщетение в сходни хипотези. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, съответно е относима към основанията за касационен контрол по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1/02.01.2018г., постановено по гр.д.№ 2893/2016г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. С. И., гр. София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, [улица] сумата от 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.